Вратовръзката- вечният мъжки аксесоар

              -Хърватите са „виновниците” този аксесоар да се разпространи в Европа

              -Връзването на вратовръзката си е истинско изкуство, което не всеки владее

      Вратовръзката е един аксесоар към мъжкото облекло, който има за цел да подчертае личния стил на  мъжа.  Когато тя е правилно подбрана и правилно завързана,  става последният, но не и маловажен щрих от външния вид  на мъжа. 

„Добре завързана вратовръзка е първата сериозна стъпка в живота” -думите са на Оскар Уайлд и с тях доказва важността на този мъжки аксесоар.

      През годините вратовръзката е претърпяла много промени. Удължавана и скъсявана, удебелявана  и стеснявана,  декорирана в най-различни цветове, десени и щампи,   тя се е носела от векове. 

В Китай, най- ранният вариант на вратовръзката

        Още в древния Египет, поданиците на фараона са връзвали на шията си парче плат, което стигало до нивото на раменете, било много  важна част от облеклото им  и  белег 
на социалния статус на човека. 

       Любопитно е, че всички войници в  известната ‘теракотена армия’, която е открита в  гробницата на китайския император Ши Хуанг Ти, носят на вратовете си  шалчета, подобни на вратовръзки. 

        На колоната на император Траян пък са изобразени  над 2500  фигури,  на които ясно се виждат поне три различни модела  вратовръзки.  Някои от тях са  подобни на днешните,  други са като шалчета около врата, а трети са като кърпички, завързани на възел, подобно на каубоите.

Модната линия на вратовръзките в Америка между двете световни войни

         За разпространението на вратовръзките в Европа заслуга имат хърватите. През 1660 година, полк от малката държава /която по това време е част от Австро-Унгарската империя/ посещава Париж.  “Кралят Слънце”  особено харесал ярките копринени кърпи, които офицерите носели около врата си и решил да въведе тази мода.  Вратовръзките станали толкова модерни, че скоро преминали през Ламанша  и достигнали до Англия. 
Така англичаните  задължително  трябвало да носят декоративни шалчета около врата, за да се смята, че са стилно облечени. Вратовръзките били наречени cravat - тази дума произлиза от ‘croat’ /’хърватин’ на английски/. 

       Връзването на вратовръзките се превърнало в истинско изкуство, а самите те били с пискюли, дантели, на карета... А за най-голяма обида се смятало, някой да хване някого за вратовръзката - това направо можело да стане причина за дуел...

       Модният аксесоар завладял  целия свят през 19-ти век.  Постепенно вратовръзката приема по-проста и универсална форма. Прието било да се увива  само един път около врата и да се връзва с един възел. 

     С времето  модният аксесоар се превръща  начин на изразяване на психологически и социални послания. В началото на 20-ти век пък феминистките виждат във вратовръзката  
символ на господстващия мъжки свят и решават да го завладеят. 

                     След Втората световна война аксесоарът продължава да се смята за атрибут на богатите и управляващите.  Ето защо през 1968 година по време на студентските вълнения във Франция, вратовръзките са горени като  символ на буржоазията.

                     Индустриалната революция прави вратовръзката своя емблема - още тогава всички са на мнение, че с нея работещите мъже изглеждат по-спретнати и надеждни, което се харесва на клиентите и увеличава продажбите. В края на XIX век става и част от униформата на английските колежи и училища, но с изричното условие райето да е по диагонал от ляво на дясно, или в посока от сърцето към ръката, която държи меча. Когато американската верига за мъжки дрехи Brothers пуска раираните модели в оборот, вкарва обратния наклон - за да не става объркване с униформените. До момента обаче чертичките все така се свързват с колежанския стил.

         Веднага след Първата световна се носят много широки вратовръзки - цели 11 см, а голяма част от тях са рисувани и на ръка. Което е съвсеместествено - след големи конфликти хората лудват по шаренията. Същото се случва и след Втората световна, когато удрят 13 см и са с доста откачени картинки в стил ар деко - знак, че искат да скъсат с униформите и да се позабавляват. До средата на 50-те обаче повечето мъже се връщат на работните си места и започват да се носят като в Mad Men - всичко е отлично скроено и по мярка, ширината се е върнала в разумните граници, а цветовете са приглушени и в тон с костюма. Вратовръзката изтънява до средата на 60-те, а освен класическите тонове, тук-там се прокрадват и разни поп-арт десени, докато британският дизайнер Майкъл Фишър не създава kipper tie - почти с размер на лигавник и в крещящи цветове. Следващите десетилетия ширината непрекъснато се колебае, а кичозните десени последно свързваме с 90-те - анимационни герои, „смешни" надписи, колички и усмихнати личица.

                 В момента аксесоарът е най-близо до класическия си вид, което ще рече около 8 см, и въпреки че ярките багри не са на почит, десените са разнообразни. Според нас дребните фигурки и квадратчета са подходящи само ако залагаш на сигурно.

                  Според индекса на вратовръзката ширината зависи от състоянието на икономиката. В криза тя става тънка, а когато започне да наедрява, то лошите времена вече са отминали.

                  Но докато политици и бизнесмени продължават да носят  този аксесоар, който всъщност  няма никаква практическа функция,  вратовръзките винаги ще имат последователи, защото те все пак си остават един от белезите на принадлежност към елита.