Мисия Ирак или 24/7 живот с адреналин в кръвта

Контракторът Красимир Георгиев:

-Не знаеш какво те очаква, но знаеш какво да предприемеш –това е истината за нашата работа

-Важна е дисциплината, самоконтролът и психическата устойчивост

                               Отстрани погледнато животът му сякаш е като от екшън филм, рискови ситуации, живее в окото на бурята, всякакви бури - пясъчни, военни, религиозни. Виждал е отблизо членове на терористичната организация „Ислямска държава”, налага му се да общува с шиитската милиция, смъртта го дебне във всеки един момент. Но това е само част от битието му. Защото зад всичко това е психическата устойчивост, дисциплината, самоконтролът и подготовката, познаването до съвършенство на живота в Близкия изток. Владее перфектно английски език, разбира и арабски. Работи в екип от 5 човека и му се налага да комуникира с хора от различни националности и религии. От година и половина бургазлията Красимир Георгиев е контрактор в  една от най-нажежените до червено точки на света, в Ирак. Мъж на 34 години, който знае как , кога и  какво да предприеме, за да съхрани живота на клиента, който му е поверен, знае как да съхрани и собствения си живот.

       За повечето хора, професията му е изключително екзотична.  А всъщност контрактор  е частен военен охранител, който работи  в условията на изключително висок риск. Това няма нищо общо с онези гардове, които познаваме в България, които са по-скоро за компания, отколкото за охрана.

„Професията  в никакъв случай не е лесна. Изисква се много желание и упоритост. Първото и най-важно условие- трябва да си решил, че това искаш. Трябва да си насочил цялата си сила и енергия, че това е твоето призвание. Иска се подготовка и ако си готов да понесеш рисковете-  да, контрактор е твоята професия.”-  казва Красимир Георгиев, който реши специално за вестник „Фактор” да сподели за своята работя в Ирак.

          И не си мислете, че всяко момче, което иска да изживее рискува ситуация и счита себе си за Рамбо, може да стане контрактор. За тази професия е нужна не само  подготовка, а изключително сериозна подготовка. След завършване на средното си образование в Бургас, Красимир веднага започва да се интересува къде са най-добрите курсове и къде може да получи най-добрата подготовка за целта, която си е набелязал. Разбира се, че е имало лутане в България, охранител на заведения, лична охрана на бургаски бизнесмен. Но това са само първите стъпки в тази професия. Негов голям приятел Милен Димитров го насочва към работата, наречена контрактор.  Милен Димитров  всъщност е първата сериозна школа на Красимир. „Той ми даде основата, той ме насочи в правилната насока. Той ми е първият инструктор и моят гуру в тази професия.”

След  това  Красимир изкарва курсовете на Световната бодигард асоциация (IBA)и заминава за Израел, за да получи подготовка от най-добрите в света. В продължение на месеци, Красимир спи по четири часа в денонощие, тренира на 45 градуса, при 90 % процента влажност. Така той получава сертификат от корифеите в тази област –ISA. „Малко са хората, които могат да се докоснат до тази методика и тези инструктори. Научаваш неща като профил на охранител, като начин на поведение, силова методика. Но там няма място да показваш слабост. Бяха впечатлени от моята подготовка от България. Имаше момчета, които след ден, два се отказаха. Не издържаха. А ние там се учихме на работа, как да покриваме клиента в трудни, уязвими моменти. Това е уникална школа. ”.

      Получил солидната подготовка, Красимир Георгиев минава и курсове в Шотландия, след това кандидатства за Ирак и бива одобрен. Той е обучен и пара медик, а и много добър снайперист. Работи в района на град Басра. И разбира се, че ми е любопитно как живее между живота и смъртта.

„В момента е спокойно . Има период на затишие. Районът на Басра се характеризира с това, че там са най-големите залежи на петрол. Трудно би се допуснал конфликт, но не е изключено. Имаме конфликти предимно с шиитската милиция. За  Ислямска държава пък, нашият район е само транзитен. Миналата година имаше няколко опита за нападения от Ислямска държава. Но като цяло, в момента всичко е изтеглено в северната  част. Радваме се на леко затишие, ако има проблем ще е от битов характер-някой на някой не дал пари, другият се ядосал, започва стрелбата”.- разказва Красимир.

       Но рисковите ситуации са  ежедневие там. Ето и най-скорошната, която Красимир разказва. Както разбрахте, всеки ден, на Красимир и неговия екип е поверен животът на специален, важен клиент, който трябва да бъде охраняван. „Ние всяка сутрин имаме екип, който почиства пътя. Това е така наречения атмосферик. Той се изпраща празен, без клиенти и се прави един вид проучване на терена, по който трябва да се мине. В този ден се паднах в атмосферик тима и на около 200 -300 метра  от пътя , видях нещо, което привлече вниманието ми. За части от секундата, трябваше да изградя тактика, как да действаме. Наредих да се спре, приближихме се и видяхме глава на снаряд. Беше импровизирано взривно устройство . Обадихме се на армията  и те я обезвредиха. Късметът  е бил на наша страна в случая, а можеше и да не бъде. Общо са били три бомби.  Това беше достатъчно, за да ни вдигне взривната вълна във въздуха и сега нямаше да разговаряме с Вас. Това качва адреналина, да, но не трябва да потъмнява разума. Трябва да се действа бързо.”- казва Красимир.

      Бързо е действал и в ситуация, в която е бил с важен клиент, и по команда е трябвало да се изтегли по най-бързия начин. Тъй като са били на сантиметри от конфликт. „Видях знамената, видях колите, окичени с оръжие. Не бяха от „Ислямска държава”. По-страшни и от тях. Но адекватната ни реакция, спаси живота на всички ни”.- споделя Красимир.

      От времето, в което е в Ирак е научил едно- да не се сприятелява с местните. Работи с тях, но не общува с тях само професионално. „Не им се доверявам, защото това може да ми коства живота. През деня  са с нас на работа, но когато се прибере, ние не знаем къде отиват, дали в някоя групировка, или при семейството си. Те са подвластни на шериата. А там заканите за смърт, убийство на близки и семейство се изпълняват. Наскоро един от нашите шофьори не се яви на работа, на следващия ден разбрахме, че имало проблеми. В тях се е стреляло, защото братовчед му дължал пари на някой. И тъй като не ги връщал, решили да отмъстят на нашия шофьор, със стрелба. Това са техните закони, по които живеят.”

      И за да оцелееш в една такава страна, да си заобиколен само от пясък и една неприветлива обстановка, далече от цивилизацията, наистина ти трябва силна психика, устойчива физика и много любов към работата.

     „Минаваш през всичко, през стрелба, виждаш в очите смъртта, виждаш един коренно различен свят от нашия, но желанието да работиш тази професия доминира над всичко.”-казва Красимир. 10 килограма тежи работното му облекло, което слага всеки ден. Освен психически, той усилено  поддържа и физическата си форма. Тренира двуразово, сутрин набляга на бокс, а вечер на крос фита. Негов приятел вече го е посветил и в тайната на бойното самбо, което също започва да практикува.

    Дните в Ирак са само работа и пак работа. Почивен ден няма. Живее в база, а светският живот си е чист мираж.

„Тук хората се молят по пет пъти на ден. Това е техният начин на живот. Жените са с бурки. Почти не ги виждаме. И все пак, ако ги засечем , те са с наведени глави. Тяхната основна роля е да раждат. Мъжете имат до четири законни съпруги и над 10 деца. Интересна религия е за мен. Смятат за смъртен грях, ако някой изругае на улицата, но не считат за грях да  имаш в дома си до четири жени.”

      Красимир има само една и това е любовта на живота му- Ваня, която заедно с двете му дъщерички Габриела на 12г.и Наталия на 7 г., го чакат с огромно нетърпение в Бургас. Само и единствено тук, Красимир изживява истинското щастие „Когато се сетя за този момент, просто настръхвам. Когато се прибера, моите две слъчница всяка сутрин идват още в шест сутринта и започват  да се катерят по мен, докато съм леглото”. Тези моменти липсват най-много на Красимир в Ирак.

        Следващата цел, която бургазлията си е поставил е да завърши Национална и международна сигурност. Но това в никакъв случай няма да прекъсне работата му в Ирак и няма да спре онова усещане за адреналин в кръвта 24/ 7, който само истинския контрактор разбира и може да понесе.

http://faktorbg.com/ в-к "Фактор"