Епикриза на кризата

Кризите в живота ни не идват да ни накажат, нито да ни уни(що)жат. Кризата не е лош късмет, ненаправено добро или неудачно решение.

Кризата е огледало на всички пропуснати възможности и това е нейният най-голям потенциал -да ги отрази и възроди за нов живот. Тя е фрагмент от наша временна версия.

Когато сме в Окото на бурята и сме станали част от стихията от спомени, несбъднати срещи и хвърлени камъни, това звучи цинично и претенциозно... И красиво и удобно, когато сме в уютната конфигурация на придобитите блага.

Но кризата е неизбежна - финансова, личностова, възрастова или ситуационна (при бедствия,загуба,катастрофи) тя идва, за да каже - "Време е за промяна". "Но аз не искам промяна" или "Искам промяна, но не знам каква"! крещи цялото ни същество!

Къде е разковничето? В придобитите блага - хора,предмети,събития. Всеки, дълбоко и лично, може да определи своите блага, да им придаде смисъл според инвестицията, която е вложил в тях.

Оказва се, че или болезнено сме привързани към благата си, или са ни дотегнали.

И в двата случая попадаме в период на криза.

Кризата е духовното предизвикателство в материалния свят, в който трябва да докажем, че сме еволюиращи създания.

Всяка криза дава шанса да надскочим това, което мислим, че сме. Да. Кризата е възможност, решение, които трябва да сътворим в една нова ситуация.

Какво прави човек по време на криза? Всичко и нищо. Развежда се, жени се, сменя работа, местоживеене, външен вид, замръзва, отчайва се, въодушевява се, бунтува се, печели, губи, тъжи, действа, бездейства. По време на криза всичко е позволено. Няма правилно и неправилно.

Трудно е да направиш епикриза на кризата. Трудно е да опишеш протичане на процес, в който си бил главната съставка. Защото са бил зает с преживяването му.

Смисълът на кризата не се разкрива, докато не се преживее. Да излезеш помъдрял, а не опустошен, е най-сигурният начин да разбереш, че си жив .

И да се договориш за поредната порция живот.