Когато моделът е вече демоде

Безспорно, собствените ни модели, убеждения и вярвания са нашите най-големи саботьори. Това са тези мисловни схеми, които ни държат в повтарящи се негативни ситуации.

Истината е, че не можем с лека ръка да зачеркнем нито детството си, в което са заложени тези модели (а и не е нужно), нито изборите, които сме направили в по-зряла възраст. Трудно е,  защото сякаш зачеркваме самите себе си. Затова и държим здраво, всичко което сме придобили, научили и възприели.

Парадоксът е, че тази хватка, макар и толкова (само)убийствена, ние възприемаме като прегръдка (нали идва от детството!).

Затова,

не се разделяйте с моделите си, преди да сте им отдали необходимото  признание.

Само тогава можем да изградим нови, да се научим да ги използваме, да се научим да ги освобождаваме, тогава когато нямаме вече нужда от тях.

Кога моделът е вече демоде?

Когато на едно нещо му мине срокът на годност - храна, ситуация, отношения, първо се усеща горчив вкус, после то се превръща в отрова, след това се разлага.

Често хората замръзват в първите две състояния- на горчивия вкус и отровната среда. С изключение на примера с храната. Където обикновено тя се изхвърля...

Когато стоим в другите два примера дълго - промяната настъпва бурно (и болезнено) на физическо ниво, защото нищо в природата не търпи разложението като процес, без да го използва. А тя винаги го използва като гориво. Проста физика!

Когато въпросът е по-важен от отговора.

Кое е нещото, което те държи в определена ситуация?

Какво черпиш от нея?

Щом я поддържаш, има нещо, което ти е все още необходимо. Разбери кое е то.

Нищо не присъства в живота ти, за да остане скрито от теб. То чака да го видиш и да го освободиш.

Колкото и да се опитваш да го подтиснеш, трансформираш или приспособиш, няма да успееш. Защото то е замръзнал миг, който в настоящия момент не е актуален.

Да се върнем на примера с развалената храна. Тя е била свежа, питателна и жизненонеобходима. Но в този момент,тук и сега, е отрова. И единственото, което можеш да направиш, е да я изхвърлиш. Ти не я запазваш, консумираш, нито пък я консервираш.

Защо тогава го правиш с взаимоотношения и ситуации? Защо се превръщаш в клошар в собствения си живот?

И да не забравяме, че един модел, вярване, убеждение, може да си тръгне от нас, само когато му отдадем заслуженото уважение.

И тази "раздяла" винаги отключва най-големия потенциал на човека - да е творец на живота си и за първи път сам да сътвори своя нов модел.

Психолози Кабинет 7

Елена Топкарова # Целта на всяка помощ е да израстне до самопомощ