Заблудата ДА НАПРАВЯ ДРУГИЯ ЩАСТЛИВ

Често сме срещали израза „Искам да те направя щастлив!” Често сме изричали тази фраза. А всъщност това е най-голямото безумие, в което може да впрегнем енергията си.

Ако застанем срещу себе си искрено, ако се срещнем със себе си (в което е смисълът на нашето съществуване) и погледнем открито, ще разберем, че Аз съм някъде, с някой, за да бъда АЗ щастлив. Че аз правя нещо, за да СИ набавя удоволствие, да бъда удовлетворен АЗ. За да си доставя онази наслада, от която АЗ самият имам нужда.

Никой не е в състояние да ни накара да бъдем някъде, да имаме каквито и да е преживявания с някой, ако не искаме. Няма как да бъдем до някой само, за да бъде той или тя щастлив(а). Правим всичко само и единствено заради себе си.

Саможертвата, в която се кълнем, че правим някой истински щастлив, всъщност не е никаква саможертва заради другия. Защото, когато спрем да обичаме, ние си тръгваме. Когато усетим, че на любовта гаранцията й е изтекла, ние си тръгваме. Независимо от молбите на другия, че ще бъде нещастен и сам без нас, независимо от желанието на другия, който казва, че го правим щастлив, ние си тръгваме, защото на нас самите ни е некомфортно и нещастно. И тогава мисълта, че нашето оставане ще направим човека до нас щастлив, просто се изпарява и става невалидна. Защото ние самите не сме щастливи вече е него.

И често интимният партньор се превръща в пленник на нашето усещане за щастие.

При връзката родител - дете също често се наблюдава този модел. Родителите казват: „Ако искаш да си щастлив, ме слушай!:” или „Правя го за твое добро”. Тогава родителите проявяват върху децата си своята проекция за щастие, без да осъзнават, че щастието за самите деца може да е съвсем различно от техните преживявани и представа.

Никой всъщност не знае какво мисли другия и как той иска да бъде щастлив. Нашите преживявания, нашите представи за това какво е щастието, често не съвпадат с тези на партньорите ни, на близките ни, на децата ни. Защото това е много лично и индивидуално. Ако все пак знаем (предсказваме) какво другия може да мисли за щастието, това е знак, че сме в плен на когнитивно изкривяване. А едно от най- големите емоционални престъпления е, когато мислим какво мисли другият. Емоционално престъпление също е, когато правим пленници хората около нас с нашите критерии за щастие. И така се ставаме властелини на една от най- големите заблуди „Правя всичко, за да бъдеш щастлив”.

---------------------------------------------------------------------

Знаете ли онази притча за маймуната, която била щастлива, че може да тича на воля в джунглата. Когато един ден видяла малка рибка във водата, решила да я спаси, да я извади на сушата , за да бъде и тя щастлива….Финалът се досещате какъв е. Така, че помислете дали това, което ви прави щастливи, важи и за хората около вас. Защото смисълът на грижата не е да проектираш собствените си представи за щастие върху някой друг, а да разбереш какви са критерии на другия за щастие и добро.

сн: .NET