IT специалист подготвя изложба „Избор на живот“

Александър Аврамов е племеник на Керана Ангелова, в жилите му тече воеводска кръв и е наследник на предприемачите „Братя Аврамови“

По образование е инженер, завършил „Електроника и микроелектроника“ към ТУ в София. Работи като ITспециалист в ЕВН, а от 88 година е в системата на енергетиката. От малък е бил силно привлечен към рисуването. В училище е бил любознателно дете и посещавал всички извънкласни форми, свързани по някакъв начин с изборазителното изкуство. Има над 80 картини, които обаче са подарени на приятели. От миналата година у него се заражда идеята да направи самостоятелна изложба. Определя се като самоук художник, който вече е узрял до момента, в който произведеняита му могат да видят света, а и света да ги види. Картините му в изложбата ще бъдат обединени от една концепция „Избор на живот“. Казва се Александър Аврамов.

„Всеки човек сам прави изборите си в живота. Той сам определя на какво да бъде подвластен, как да се развива, как да бъде тъжен или щастлив. Това ще бъде концепцията на моите картини.“- казва Александър Аврамов. Той смята, че има талант, който му е предаден генетично, но сам е доразвил усещането за светлина, контраст, възприятие и рисуване върху платното. Александър е племеник на известният писател и поет Керана Ангелова, неговият чичо е бил дърворезбар. А историята на рода му е повече от впечатляваща.

Прадядо му, Стоян е бил много близък с Хаджи Димитър, един от основателите на четата „Последователи на четата на Хаджи Димитър“. А дядо му Аврам заедно с другите си двама братя създават първия транспорт за Югоизточна България „Братя Аврамови“, през 1946 година в Бургас правят фабрика за вълна „Надежда“. Майка му пък е наследник на основателите на Свети Влас.

Но Александър на този етап няма намерение да издава в книга интересната история на рода си, иска най- напред да покаже себе си чрез картините, които рисува.

Любимата му картина е „Аскетика“. За сега тя е последната нарисувана. За нея Александър се вдъхновил от книгата на Никос Казандзакис. „Раждането, тънката червена линия на живота, смъртта, екзистенциалните проблеми ме вълнуват. И вярвам, че човек е аскет през целия си живот.“- споделя Александър. И добавя, че за да хване четката той първо трябва да преживее картината, да я види във въображението си, да я нарисува насън и след това със замах да я реализира на бялото платно. „Картината за мен трябва да провокира, да накара всеки да се замисли.“

Алескандър хваща маслените бои и четката винаги след работа. Това е неговият начин да се скрие от динамиката на деня. Съпругата му у двете му деца- дъщеря на 17 години и 29 годишният му син го подкрепят и се радват на всяка една негова картина. Повечето от колегите му в ЕВН знаят за това негово хоби. А и доста от тях вече са получили като подарък картини на Александър Аврамов. „ Колегите ми често дори изказват мнение за това, което съм нарисувал Мнението им е ценно за мен, защото е непрофесионално, странично, непредубедено, автентично е и това ми харесва. А иначе аз съм си най- големият критик“.

От българските художници, Александър смята, че най- великите са Владимир Димитров- Майстора и Светлин Русев. Александър споделя, че не би живял без морето, защото това за него е символът на свободата, бунтарството и простора. Най- голямото му предизвикателство е да нарисува човешкото тяло. „Защото не е важно да нарисуваш тялото или силата на човека, а да нарисуваш силите, които са създали това тяло и човека“.- казва Александър.

Има желание предстоящата му изложба да бъде истински арт празник, с подходяща музика, четене на литературни текстове и приятели, които да споделят емоциите му и да видят неговия „Избор на живот“ .