Международният валутен фонд препоръчва в средносрочен план замяна на плоския данък с прогресивен
Инфлацията в България ще намалява постепенно. Очакваме средната инфлация да бъде 3,5% през 2025 и 2026 година, преди да намалее допълнително. Очакванията са растежът на БВП да остане около 3% през 2025 и 2026 г. Това заяви Фабиан Борнхорст, който ръководи заключителния доклад на мисията на Международния валутен фонд (МВФ) в България.
Борнхорст представи част от заключенията и препоръките на мисията на Международния валутен фонд (МВФ) на пресконференция.
Между 10 и 23 септември представителите на МВФ проведоха срещи с експерти от Министерството на финансите, Българската народна банка, държавни институции, включително Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание, частния сектор и неправителствени организации.
Според доклада, за да се реализират напълно ползите от членството на България в еврозоната, да се повиши трайно жизненият стандарт и да се избегнат макрофинансови дисбаланси, трябва да се засили фискалната дисциплина и да се ускорят реформите.
По думите на Борнхорст приемането на еврото е важен етап за страната ни. „Това представлява възможност за укрепване на институциите, повишаване на доверието в политиките и също така за стимулиране на средносрочния икономически растеж”.
“Правителството постигна значителен напредък, като осигури приемането на страната в еврозоната, прие бюджета за 2025 година и успешно предоговори Плана за възстановяване и устойчивост”, коментира ръководителят на мисията.
Икономически растеж и инфлация
МВФ очаква брутният вътрешен продукт (БВП) на България да нарасне с около 3% през 2025 г. и със сходен темп през 2026 година. Икономиката се намира над потенциалното си равнище, със затегнати пазари на труда. Икономическият растеж се подкрепя от трайно високо частно потребление, както и от силния растеж на кредитирането и фискалните облекчения.
След спад през предходната година, инвестициите отново нарастват, докато външното търсене на български износ ще остане слабо заради по-бавния растеж на ключови пазари в ЕС и глобалната несигурност. В резултат текущата сметка ще остане отрицателна в краткосрочен план.
Очаква се инфлацията постепенно да се забави, но да остане сравнително висока. Според прогнозата на МВФ средногодишната инфлация ще бъде около 3,5% през 2025 и 2026 г., като по-съществено намаление ще настъпи след този период. Ключов двигател остават нарастващите разходи за труд - заплатите растат по-бързо от производителността, което води до свиване на маржовете на печалбата и засилва прехвърлянето на растящите заплати върху цените.
Еврозона
МВФ очаква преходът към еврото да засили институционалното доверие и доверието на инвеститорите, като същевременно намали валутния риск и трансакционните разходи. Присъединяването към еврозоната също така предлага възможност за укрепване на институциите, увеличаване на доверието в провежданите политики и повишаване на средносрочния растеж чрез инвестиции. Предишният опит показва, че всички ценови ефекти, свързани със смяната на валутата, вероятно ще бъдат малки и временни, посочват от фонда.
От друга страна, инерцията на реформите може да се загуби след приемането на еврото, включително и в случай на връщане на политическата несигурност, и да постави под риск ползите от интеграцията.
Фискална политика и управление на публичните финанси
МВФ посочва, че фискалната политика остава експанзионистична. Дефицитът на консолидирания бюджет се очаква да остане над 3% от БВП през периода 2025-2028 г. преди постепенно да се понижи. Задействането на националната клауза за дерогация в рамките на Пакта за стабилност и растеж на ЕС ще позволи по-високи разходи за отбрана, а капиталовите инвестиции ще се увеличат с прилагането на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
Според МВФ е необходима корекция на разходите от около 1 процент от БВП през 2026 г., за да се охлади икономиката и да се избегне засилване на инфлационния натиск. Сред препоръките са ограничаване на ръста на разходите за заплати в публичния сектор и отвързване на индексацията на обезщетенията от увеличението на средната и минималната работна заплата. Фондът призовава за премахване на нецелевите субсидии и замяната им с целеви трансфери, както и за приоритизиране на финансираните от ЕС инвестиции.
По отношение на приходите МВФ препоръчва подобряване на събираемостта на ДДС, увеличаване на приходите от данъци върху недвижими имоти и акцизи, както и изместване на планираното увеличение на социалноосигурителните вноски за 2026 година, вместо за 2027 година.
В средносрочен план МВФ смята, че режимът на плоско данъчно облагане има ограничен потенциал за генериране на достатъчно приходи и препоръчва разглеждането на по-прогресивно данъчно облагане, за да се намалят неравенствата.
Пенсионна система
Дефицитът в пенсионната система се увеличава, тъй като приходите от вноски изостават от растящите плащания, посочва се още в доклада на МВФ. За укрепване на финансовата устойчивост фондът предлага премахване на тавана на осигурителния доход и постепенно премахване на специалните плащания, въведени по време на пандемията. В същото време остава приоритет подобряването на адекватността на пенсиите, за да се намали бедността сред възрастните хора.
Прозрачност на публичните политики
Фондът подчертава и нуждата от по-голяма прозрачност в управлението на държавните предприятия и общинските инвестиции. Като примери за противоречиви практики се посочват едновременното изискване за изплащане на дивиденти и рекапитализация на държавните компании, както и предварителното събиране на бъдещи данъци от финансовия сектор.
По отношение на държавния дълг Фабиан Борнхорст каза, че България продължава да е сред страните с най-ниско съотношение дълг спрямо БВП в Европейсия съюз и рискът в тази област е нисък.
Финансов сектор и пазар на недвижим имоти
МВФ отчита, че българският банков сектор остава стабилен - капитализацията е сред най-високите в ЕС, ликвидността е значителна, а необслужваните кредити намаляват. Въпреки това се наблюдава бърз ръст на ипотечните заеми, което доведе до повишение на цените на жилищата с около 15 на сто. Част от кредитите се използват за покупка на необитавани имоти с инвестиционна цел, което допълнително затруднява достъпността на жилища.
Експертите подчертават, че макропруденциалната политика трябва да остане гъвкава. След присъединяването към еврозоната банките ще разполагат с повече ликвидност, което може да засили натиска върху кредитния пазар и жилищните цени.
МВФ приветства стриктното наблюдение от страна на БНБ на развиващите се системни рискове на жилищния пазар. По време на пресконференцията Фабиан Борнхорст уточни, че размерът на кредитната задлъжнялост на гражданите у нас се движи на ниво от около 26 спрямо БВП, което е доста под средното за еврозоната, където съотношението е над 50 на сто.
Структурни реформи
По отношение на структурните политики МВФ поставя акцент върху необходимостта от инвестиции в човешкия капитал - подобряване на качеството на образованието, развитие на цифрови и иновационни умения, както и мерки за увеличаване на заетостта сред младите и маргинализираните групи.
Фондът подчертава, че доброто управление и върховенството на закона са решаващи за дългосрочния растеж. Засилването на конкуренцията в обществените поръчки, по-ефективното прилагане на антикорупционното законодателство и укрепването на съдебната система ще подобрят бизнес средата и ще засилят доверието на инвеститорите.
Енергиен преход
МВФ обръща внимание и на енергийния сектор. България остава силно зависима от изкопаеми горива и има най-висока енергийна интензивност в ЕС. Според експертите по-голяма конкуренция на пазара на електроенергия ще подобри ценовата ефективност и ще стимулира инвестициите, докато целевата подкрепа за енергийно бедните домакинства ще помогне за преодоляване на проблемите с достъпността.
Investor.bg
