Д-р Цветелина Дойчинова, кардиолог: Качеството на въздуха в големите градове влияе върху развитието на много заболявания, включително и сърдечни инциденти
Сърдечно-съдовите заболявания са най-честият здравословен проблем в Европа. Те поглъщат огромен финансов ресурс за провеждане на скрининг, лечение и долекуване. Важността на тази група от заболявания е особено голяма в България, тъй като тя е сред страните, които са на водеща позиция по честота на заболеваемост и смъртност в резултат на сърдечно-съдова патология.
Д-р Дойчинова, има ли рискови за сърцето фактори, с които се раждаме?
Сърдечно-съдовият рисков профил е съчетание от редица заболявания и състояния, с които се раждаме. Когато ги комбинираме с факторите от околната среда сърдечно-съдовия ни рисков профил може да се повиши многократно. Създадени са много рискови калкулатори, с които се цели по-прецизна оценка на сърдечно-съдовия риск. Така например, широко застъпени в клиничната практика на кардиолога за рисковите калкулатори създадени от Европейското дружество по кардиология за оценка на сърдечно-съдовия риск- SCORE, SCORE-2 и SCORE-OP.
Основните показатели в тези калкулатори сa именно полът и възрастта на пациентите. Като научно доказано е, че мъжкият пол е по-застрашен за развитие на сърдечно-съдово заболяване. Освен това възрастта се оказва също изключително важна с напредването ѝ рискът става неминуемо по-голям и честотата на сърдечни събития многократно по-висока.
Освен тези заложени, бих казала, немодифицируеми рискови фактори, съществуват и някои други вродени заболявания, които независимо, самостоятелно от останалите рискови фактори повишават риска от възникване на артериална хипертония и сърдечно-съдови инциденти. Пример за това е високото ниво на хомоцистеин в кръвта.
Друг подобен маркер е напоследък широко застъпеният показател от липидния профил на пациента, а именно Lp (a). Липопротеин (а) представлява липидна молекула, която се явява независима от останалите липиди рисков фактор, който предсказва повишен сърдечно-съдов риск.
И все пак, има ли рискови сърдечносъдови фактори, на които пациентите могат да повлияят?
Има една група от рискови фактори, които ние кардиолозите наричаме още модифуцируеми рискови фактори, което означава, че на тях може да се повлияе, те могат да бъдат контролирани. И при добра ангажираност и мотивация отстрана на пациента ограничаването на вредното им влияние може да доведе до кумулативна редукция на общия сърдечно-съдов риск. Както се вижда от показателите, заложени в пресмятането на сърдечните калкулатори за оценка на риска, там участват тютюнопушенето, стойностите на артериалното налягане, нивата на общ холестерол и „лош холестерол“ или LDL-C холестерол, наличието на захарен диабет.
Тук мога да добавя още, че наднорменото тегло или затлъстяването, нивото на физическа активност, както и времето за почивка и здравословен сън също съучастват в патогенезата на сърдечно-съдовите заболявания.
Тютюнопушенето увеличава смъртността по всички причина, като има основна роля в развитието на атеросклеротични сърдечно-съдови заболявания. Активното пушене и излагането на пасивно пушене води до повече от 30% от смъртоносните случаи от коронарна болест на сърцето.
Как се отразява животът в големите градове на сърдечните заболявания?
Стресовата среда и ежедневие в големите градове се отразяват основно на начина на живот и вредните навици. Освен това качеството на въздуха в големите градове влияе върху развитието на много заболявания, включително и сърдечни инциденти. Замърсяването на въздуха се свързва с по-ранно развитие на сърдечни заболявания, което се доказва от наблюдението над групите пациенти живеещи в големите градове. Така например замърсяването на въздуха повишава специфично риска от респираторни и сърдечно-съдови заболявания, по-специално коронарна артериална болест, сърдечна недостатъчност, сърдечни аритмии, мозъчно-съдово заболяване и венозен тромбоемболизъм. Загубата на очаквана продължителност на живота поради замърсяване на околния въздух се изчислява на 2,9 години, което представлява глобална повишена смъртност 8,8 милиона годишно. Вероятните механизми, по които замърсяването на въздуха е свързано с повишаване на честотата на сърдечно-съдови заболявания, включват предизвикване на атеросклероза, възпаление, тромбоза, системна съдова дисфункция, миокардна фиброза, епигенетични промени и взаимодействия с традиционни рискови фактори. Важни източници на фини прахови частици са пътният трафик, електроцентралите и промишленото и жилищно отопление с използване на петрол, въглища и дърва.
Какво трябва да включва профилактичният ни преглед при кардиолог?
Редно е да поясня, че първият преглед при кардиолог може да се случи по различно време при различните групи от пациенти. Така например, пациентите с известно вродено сърдечно заболяване ще потърсят преглед от кардиолог още в детска възраст и ще бъдат редовно проследявани от специалист за дълъг период от време.
За масовата група от пациенти обаче няма ясно обособен времеви период, кога трябва да се случи той. Оплакванията, които изписват пациентите трябва да бъдат внимателно оценени и правилно разтълкувани, за да насочат пациентите за последваща консултация. Съветът ми е при новопоявили се оплаквания от сърцебиене, недостиг на въздух, нетипичен гръден дискомфорт и замайване или дори припадък задължително да се потърси консултация с кардиолог.
Какви съвети можете да дадете на пациентите с преживяно сърдечно-съдово заболяване?
Сърдечно-съдовите заболявания неминуемо променят начина на живот на пациентите и техните семейства. Някои могат да бъдат инвалидизиращи и да засегнат в голяма степен нормалния житейски ритъм и работоспособност. Пример за това са големите сърдечни операции или големите мозъчни инсулти или обширни миокардни инфаркти. Даването на правилни насоки за своевременно и дозирано включване към физически дейности и придържане към определени промени в стила на живот са ключът към справянето с нововъзникнало сърдечно заболяване. Вторичната профилактика след преживян миокарден инфаркт включва комбинирани дейности като сърдечна рехабилитация, промяна в начина на живот и фармакологично поддържащо лечение.
Храненето заема изключително важна роля в контрола на рисковите фактори при пациентите със сърдечно-съдови заболявания. Доказателства от епидемиологични проучвания показват, че по-високата консумация на плодове, нескорбялни зеленчуци, ядки, бобови растения, риба, растителни масла, кисело мляко и пълнозърнести храни, заедно с по-нисък прием на червено и преработено месо, храни с по-високо съдържание на рафинирани въглехидрати и сол, е свързана с по-ниска честота на сърдечно-съдови събития. Промените в стила на живот с преустановяване на тютюнопушенето, редукция на тегло и увеличаване на физическата активност се свързват със значителна редукция на сърдечно-съдовия риск. Профилактичната физическа активност трябва да включва умерени по интензитет аеробни физически натоварвания, по възможност по 30 минути 5 пъти в седмицата. При пациентите със сърдечна недостатъчност и след преживян миокарден инфаркт или сърдечна операция е по-подходящо изработването на специални рехабилитационни програми, посредством които да се постигне постепенно и дозирано внедряване в спортна активност.
Какви са ползите от спирането на тютюнопушенето и алтернатива на отказа им ли е ползването на електронните цигари?
Електронните цигари за изобретени през 2007 г. с идеята да бъдат по-безопасна алтернатива на тютюнопушенето. Те съдържат разтвор на никотин в пропилен гликол и растителен глицерин. В електронните цигари липсва изгарянето на тютюна, поради което при употребата им не се образува въглероден окис. От друга страна обаче, в аерозолите на електронните цигари има значителни количества летливи химични субстанции като формалдехид, ацеталдехид и акролеин, които се свързват с повишен сърдечно-съдов риск. Употребата на електронни цигари също се асоциира с повишаване на стойностите на систолно и диастолно артериално налягане, а така също и аортна гигидност до степен, съпоставима с тази при пушенето на стандартни цигари. Освен това при пушенето на електронни цигари настъпват също промени в ендотела на съдовете. Всичко това обяснява защо електронните цигари не могат да се използват като алтернатива на стандартните цигари и все повече се насърчава напълното преустановяване на тютюнопушенето, особено при пациентите с изявено сърдечносъдово заболяване.
