България е богата държава. Богата на разнообразни и безценни природни ресурси. Всички те обаче се стопанисват по безобразен начин и често са съсипвани от безотговорността на институциите, на местната и държавна власт, както и поради липсатана прозрачност.
Незаконна сеч и премахване на цели гори, което води до наводнения и свлачища. Безобразно стопанисване на водни басейни – водещо до безводие от една страна и късане на язовирни стени, преливане на речни корита – от друга. Всичко това доведе през последните десетилетия до не една и две човешки трагедии, съсипано бъдеще и отнети човешки животи. Липсата на контрол върху ползването на земята, върху качеството на храните, превръщането на плодородните земи във фотоволтаични пустини..Колко още?!
Ако държавата, общините и частните собственици не се грижат за природните ресурси, не само ще загубим богатата българска земя, но и ще продължим да страдаме от все повече бедствия.Отговорността често се прехвърля между институции, организации и частни фирми, за да се прикрият виновните. Механизмите са добре познати: прехвърляне на собственост чрез фалшиви документи, изчезване на нотариални актове исъдебни решения, липса на архивна документация.
Казуси
През тези повече от десет години чрез институционални похвати /една институция прехвърля топката към друга/ – година след година, решение след решение - държавните земи стават частни, а крайният резултат е умело прикриван зад паравана, че се укрепва свлачище.
Всичко това е нагледен пример как дигитализацията може да освети тези процеси, стоящи в тъмнината на липса на информация, прехвърляне на отговорност и прикриване на злоупотреби и престъпления.
В крайна сметка съдбата на бившия кмет на Созопол Рейзи е неясна – обвинен през 2019г. за присвояване на близо 2 млн лева – от 2020г. насам няма никаква публична информация как се развива този казус. Публична тайна е, че подобни обвинения масово се провалят в съда поради липса на доказателства. А голяма част от доказателствата просто потъват в изчезналите документи и забравата на времето.
Друг тъжен пример от миналата година: ако „Басейнова дирекция“беше предоставила на общините актуални карти на рисковите зони от наводнения,вероятно трагедията в курорта „Елените“ щеше да бъде предотвратена.
Прозрачност и дигитализация
Следващи стъпки
Процесът по дигитализация ще даде възможност за по-добро проектиране и планиране. Изграждането на цялостна инфраструктура преди започване строителство на жилищни сгради ще премахне и до голяма степен риска от неполучаване на акт 16 за отделни обекти и чакане с години от хиляди българи на въвеждане в експлоатация на сгради, в които тези хора са инвестирали своите спестявания.
Предвидимото проектиране и планиране ще позволи и запазване на архитектурното и културно-историческо наследство на България.
Пейзаж или хотел?
Подобен тип казуси са изобилие по родното Черноморие. Ще споделя два такива.
Първият е застрояването в началото на новия град на Созопол. Скалите по протежение на пътя, които в началото скриваха застрояването нагоре, бяха характерен елемент от пейзажа. Днес бурното строителство унищожава този скален масив и го заменя с бетонни подпорни стени, които „обезпечават“ новото строителство на вече „първа линия“ от пътя.
Вторият е унищожаването на прекрасните гори над „Св. Влас“. Жилищните сгради все повече се вкопават нагоре по склона и унищожават прекрасната природа там.
Цялостната тенденция е – и това е държавната политика последните двадесет години – природата да бъде изтиквана в ъгъла за сметка на частни интереси. Почти няма склон, почти няма плаж, които да не са застроени. Досегът с чистата природа изчезва. Отвсякъде стърчат бетон и тухли. А развитието на туризма не означава непременно това. Напротив – все по-търсено в световен план е именно чистият и непокътнат досег с природата, тишината, спокойствието.
Държавата и природата
По делата ще ги познаете!
Последното редовно правителство на ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС Ново начало показа ясно вижданията на тези политически формации по отношение презастрояването на българското Черноморие и съхранението на културно-историческото и архитектурно наследство на България.
Министърът на културата от ИТН – Мариан Бачев – изложи страната ни пред света, като не успя да организира годишна сесия на ЮНЕСКО, която трябваше да се проведе на територията на България. С това нагледно се демонстрира отношението на тези хора към безценното наследство, което ние сме длъжни да съхраним и да предадем на поколенията.
Следващото позорно дело бе на министъра на транспорта Гроздан Караджов – отново от ИТН – и несанкционирано от министър-председателя Росен Желязков /Герб/, а именно – планираното построяване на ново пристанище в Созопол на остров „Св. св. Кирик и Юлита“. Тези действия бяха предприети от предишната редовна власт, въпреки че се предвиждаше островът да бъде дом на Центърът за подводна археология /Созопол, България/, който бе и утвърден официално като Институт за подводно наследство към ЮНЕСКО!
С решение на служебния министерски съвет и по инициатива на служебния министър-председател Андрей Гюров остров „Св. св. Кирик и Юлита“ бе спасен и бе предоставен за стопанисване от Министерството на културата. Това ще даде възможност да се реализира именно държавна политика по опазване и популяризиране на културното наследство на България, развитието на острова като музеен, културен и научноизследователски център не само от национално, но и от международно значение!
Този случай е нагледен пример как именно хората определят националната политика и решават дали да се опази природата, дали да се спаси културно-историческото ни наследство и да се развива науката или природата да бъде разпродадена за частни интереси и яхтени пристанища, бетон и хотели.
Изводи
За съжаление, към днешна дата тези проблемиса дълбоко вкоренени – в тежка и тромава администрация, липса на координация между различните институции, между държавна и местна власти най-вече в повсеместната корупцияи липса на ефективност при разследване на злоупотребите и санкциониране на престъпленията.
Дигитализацията има своята важна роля в разплитането на този възел и трябва да бъде част от държавната политика по опазване на природата и бъдещето на страната!
Златка Маджарова е архитект, главен асистент в Университет по архитектура строителство и геодезия в гр. София, защитила през 2020г. научна степен „доктор“ по специалност „Синтез на архитектурата с другите изкуства, интериор и архитектурен дизайн“.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
