Хората със сърдечни проблеми трябва да избяхват алкохолните и газирани напитки, както и тези, които са силно изстудени. Важен е приемът на 2-3 литра вода на ден
Д-р Божидар Димов е кардиолог,завършва медицина през 1987 г. Специалност вътрешни болести придобива през 1991 г., кардиология - през 1994 г. и. Притежава дипломи за ехография, базално и експертно ниво.
Д-р Димов, високите температури през лятото се понасят трудно от всички, но за кои хора те са по-опасни, за хора с какви заболявания?
Болните със сърдечно-съдовите заболявания са уязвими, например с хипертония, инсулти и инфаркти. В усилието да се охлажда тялото, сърдечно-съдовата система се натоварва допълнително. Много съпътстващи състояния, освен сърдечно-съдовите, допринасят с допълнителен риск – например диабета, белодробните, бъбречните и неврологичните заболявания.
Кои са най-честите оплаквания от пациентите през лятото, особено тези със сърдечно-съдови заболявания?
Обичайно това са задух, чувство за умора, болки в гърдите, палпитации, главоболие, сърцебиене, виене на свят, повишено или понижено артериално налягане.
Какви нарушения се наблюдават при хронично болните от сърдечно-съдови заболявания?
Хипотония, електролитен дисбаланс, породен от по-обилното потене, ритъмни нарушения - например тахикардия, както и когнитивни нарушения като раздразнителност, объркване.
До какви усложнения в състоянието могат да доведат високите температури при хора със сърдечно-съдови заболявания?
Усложненията могат да бъдат при хора с исхемична болест на сърцето. Могат да предизвикат учестяване и утежняване на стенокардните пристъпи, миокарден инфаркт, ритъмни нарушения - конкретно предсърдно мъждене и трептене (като могат да бъдат новопоявили се, или рецидивиращи). Хипотонията може да предизвика преходно нарушение на мозъчното кръвообращение – синкоп или инсулт. Дехидратацията може да повиши риска от тромбози - новопоявили се и рецидивиращи, и емболии – периферни или централни.
Какви промени в стойностите на кръвното налягане настъпват и кои могат да бъдат сигнал за сериозен проблем?
Различните хора реагират различно, могат да се предизвикат хипертонични кризи и по-често хипотонии. Стойности над 180 mmHg и под 100 mmHg за систолното налягане могат да доведат до нарушения в съзнанието или мозъчен инсулт. Поносимостта на тези промени в артериалното налягане е силно индивидуална и зависи от наличието или отсъствието на предшестващи заболявания и усложнения – преживяни инфаркти, инсулти, емболии. От значение е и съпътсващата им терапия. Важни са хранителният режим, режима на физическите натоварвания и психо-емоционалния стрес.
Кои рискови фактори трябва да се избягват? Каква е превенцията, какво поведение трябва да спазват хората с проблеми?
Физическите натоварвания на открито, на директна слънчева светлина, независимо дали е свързано с работа или спорт крият опасност от претопляне, топлинен удар, дехидратация и усложнения от тях. Необходим е периодичен престой на закрито, в охладени помещения, подходящо облекло на открито, прием на достатъчно течности. Да се избягват алкохолните напитки, и силно преохладените напитки. Храната трябва да е лека, богата на белтъци и фибри, и да бъде разпределена в няколко по-малки приема. Приемът на течности за деня трябва да бъде приблизително 2-3 литра, като големият прием наведнъж не е ефективен, тъй като предизвиква по-бързо отделяне, затова трябва количеството да се разпредели равномерно на по-малки дози. Да се спазва ритъм на почивка и физическа активност, съобразно възрастта и наличните заболявания.
Кога се налага спешен прегледпри болни от сърдечно-съдови заболявания? Кои са симптомите, налагащи спешна лекарсканамеса?
Болката в гърдите, появата на ускорен пулс, ритмичен или не, налага спешно електрокардиографско изследване. Оплаквания от гадене, повръщане, главоболие, загуба на съзнание, изискват спешна консултация с невролог.
Как трябва да се реагира до получаването на лекарска помощ, например, ако сме на почивка?
Пациентът трябва да бъде поставен в легнало положение, като главата е леко по-ниско от краката - например повдигнати върху възглавница. Да се измери артериално налягане и пулс. Ако кръвното налягане е повишено, да се даде някое от съпътстващите лекарства, а ако е ниско да се дадат на пациента течности. През цялото това време трябва да се говори с пациента спокойно, да не се всява паника.
Може ли да се излагат на пряка слънчева светлина хората с проблеми? Какво е важно да съобразят?
Директното излагане на слънчева светлина носи рисковете при споменатите заболявания. Сърдечно-болните не могат да избегнат напълно контакта със слънчевата светлина, но трябва това да се случва в по-ранните сутрешни часове и привечер, желателно със закрила от шапка или чадър, по възможност да носят със себе си вода, да правят кратки почивки на сянка и да не взимат цялото пешеходно разстояние наведнъж. Тези хора не трябва да започват разходката си уморени, могат да пропуснат ежедневната си разходка на открито за следващия ден, ако се налага. Не трябва обаче напълно да прекратят физическата си активност, ако трябва вкъщи или на сянка да правят леки разходки или упражнение. Домашен велоергометър или пътечка са добра алтернатива.
Почивката в планината по-добра опция ли е за сърдечно болните пред тази на море и защо?
Почивката в планината може да крие същите рискове, тъй като те идват от високите температури, физическо натоварване и пряко излагане на слънчева светлина. Това са обстоятелства, на които болният може да попадне както на планина, така и на море. Високите надморски височини (над 1000 м) трябва да се избягват от сърдечно-болни по принцип, независимо от сезона. Същевременно ниските, сенчести и залесени части, около водоеми са добра алтернатива. Хубавите градски паркове също.
Колко опасна е дехидратацията при сърдечно заболяване?
Дехидратацията води до намаляване на обема на циркулиращата кръв, от там до намаляване на ударния и минутния обем на сърцето. Това води до повишаване на периферно-съдовото съпротивление, намаляване на кръвоснабдяването на жизнено важни органи - мозък, сърце, бял дроб, бъбреци. Последвалата от дехидратацията хемоконцентрация е свързана с повишен риск от тромбози и емболии.
Дехидратацията е опасна при всеки човек, но при сърдечно болните и всички уязвими групи - напреднала или детска възраст, наднормено телесно тегло, носи допълнителен риск. Дневният прием на течности варира според телесната маса, възрастта, външната температура, физическата активност, наличието на фебрилни състояния. Както вече споменах, средното количество течности е около 2-3 литра дневно. Приемът на течности намалява дехидратацията и от там подобрява кървоснабдяването. Състоянието на отделните органи по отделно и на целия организъм е пряко зависимо от кръвоснабдяването.
С кои напитки и храни не трябва да се прекалява в горещините или изобщо да не се приемат от рисковите групи?
Алкохолните напитки, слабо алкохолни или концентрирани трябва да се избягват от рисковите групи поради това, че алкохолът допълнително води до дехидратация и хемоконцентрация. Газираните напитки, особено подсладените трябва да се избягват. Те не утоляват жаждата, водят до подуване на стомаха, повдигане на диафрагмата с последващо допълнително натоварване работата на сърцето и белия дроб. Голяма част от сърдечно болните страдат също от диабет и не трябва да приемат подсладени напитки.
Често говорим за здравословно хранене. Какъв хранителен режим трябва да спазват хората, предразположени към сърдечно-съдови заболявания, а и тези, които страдат от тях?
Здравословното хранене означава прием на храни, богати на фибри, белтъчини, въглехидрати с нисък гликемичен индекс в определени съотношения. Приемът на тези храни трябва да отговаря на определени брой калории, различни за всяка възраст, телесно тегло и наличие на съпътстващи заболявания. Храната трябва да е разпределена в 3-5 малки порции, да се приема бавно и да задоволява вкусовите предпочитания на конкретния човек. Това води до достатъчно усещане на ситост и предотвратява излишния калориен прием. Добре е всеки болен веднъж в годината да се консултира от диетолог за конкретни инструкции. Нещо, което много малко болни правят.
А кои храни имат благоприятен ефект за сърцето изобщо, а и през лятото?
Леките храни, богати на фибри, минерали и витамини са подходящи целогодишно, но особено важни през лятото. През този сезон трябва да се повиши приема на зеленчуци, плодове, ядки. Месото и особено колбасите, продуктите богати на трансмазнини и захар трябва да бъдат допълнително ограничени. Месото все пак не бива да бъде напълно изключено от менюто, но се препоръчва бяло пилешко месо, крехко телешко, риба. Консервираните храни трябва да бъдат избягвани.
Каква двигателна активност препоръчвате на пациентите си през лятото, до каква степен може да се практикуват упражнения, дори спортни занимания при хора с проблеми?
Сърдечно болните с изключение на тези със сърдечна недостатъчност от 4 ФК могат и трябва да извършват определена двигателна активност. Обемът и вида на тази двигателна активност трябва да е строго индивидуализирана и извършвана под контрол и съвети от кардиолог. През лятото тя трябва да бъде извършвана рано сутрин и привечер без директно излагане на слънчеви лъчи. Пациентите трябва да бъдат облечени в подходящи широки светли, памучни дрехи. Ползването на водни басейни от тези пациенти е възможно след консултация с лекар.
По какъв начин спортуването би могло да влияе благоприятно на хора със сърдечно-съдови проблеми?
Спортуването може да бъде извършавано след консултация с кардиолог и кинезитерапевт с опит в тази област. Спортуването е благоприятно поради стимулиране на т. нар. периферна помпа, което означава по-добро кръвоснабдяване и използване на кислорода от периферните тъкани и мускулите. Важен принцип при спортуването е постепенността и непрекъснатостта. Това води до тренираност и прави възможно извършването на повече външна работа на цената на по-малко работа на сърцето и останалите органи.
Какво е мнението Ви за хранителните добавки?
Приемът на адекватно количество здравословна храна гарантира достатъчен прием на витамини, електролити и антиоксиданти. Хранителните добавки трябва да бъдат внимателно проучени преди да бъдат назначавани на пациента. На пазара има прекалено голямо количество хранителни добавки, непроучени и непрепоръчавани от ЕМА и FDA. Не препоръчвам хранителни добавки.
По-често ли се срещат проблеми през лятото при хора с наднормено тегло?
Наднорменото тегло е проблем в съвременния свят, с който трябва да се борим ежедневно, целогодишно. През лятото наднорменото тегло допълнително затруднява засегнатите поради повишените изисквания към сърдечно-съдовата система в условията на висока околна температура. Това изисква корекция на хранителния режим, адекватен баланс на приема на течностите, редуциране дозата на диуретиците. Тези хора не трябва да се обездвижват през лятото, а да извършват физическа активност според препоръките на техния кардиолог.
Страда ли от наднормено тегло българинът и защо е важно е да се грижим за тялото си?
По данни на социологическо проучване за България от 2024 година 40% от българите са с индекс на телесна маса над здравословния, а 36% страдат от затлъстяване. Националната здравна стратегия 2030 е посочила затлъстяването като един от основните и приоритети и изисква спешно стартиране на Национална програма за борба със затлъстяването. Според СЗО затлъстяването е хроничен рецидивиращ, прогресиращ болестен процес причинен от взаимодействие на генетични и фактори на средата, както и допълнителни заболявания. За съжаление, има данни за затлъстяване на всяко трето дете в България, което трябва да накара родителите да променят собствения и на децата си хранителен режим, да осъзнаят, че прехранването не е благополучие, а изключително вреден навик с тежки последствия, особено за подрастващите.
Вашите наблюдения какви са, грижи ли се българинът за здравето си, обръща ли внимание на състоянието си, кога търси помощ от специалист?
Все повече българинът се грижи за здравето си. Повишава се процентът на хората, които следят редовно артериалното налягане, кръвната захар и останалите параметри. Измерват теглото си редовно и се стремят да поддържат оптимално тегло чрез адекватен прием на калории и физическа активност.
Това обаче са предимно младите хора, макар някои от тях да се отклоняват към правене на мускули, прием на хранителни добавки и хормони. Хората на средна възраст понякога пренебрегват препоръките на лекарите. Все още процентът на хората с наднормено тегло и затлъстяване в България е висок. Висок е процентът на хора, които не посещават личния си лекар за профилактични изследвания. Обикновено редовно посещение при личен лекар или кардиолог се случва след сърдечно-съдов инцидент или друго неблагоприятно събитие.
Вашият съвет и препоръки за летния сезон към хората, които имат сърдечно-съдови проблеми.
Спазвайте здравословен хранителен режим, излизайте навън до 10 и след 18 часа в горещите дни. Приемайте достатъчно течности. Изпълнявайте редовната си терапия, контролирайте артериалното си налягане и кръвна захар. При симптоми и оплаквания се обръщайте към вашия личен лекар и кардиолог!
Източник: Puls.bg
