Автор: Росен Топкаров
Основните рискови фактори при него са диети богати на червено и преработено месо, диети с ниско съдържание на фибри и нисък общ прием на плодове и зеленчуци, затлъстяване, заседнал начин на живот, тютюнопушене и алкохол
Д-р Печев завършва медицина в Медицински университет - Пловдив през 2014 г. В периода 2014 – 2016 година работи в Гръдно – Коремна хирургия на МБАЛ Пловдив. От 2016 година е част от екипа на Клиника по Хирургия на УМБАЛ Бургасмед, където придобива специалност по хирургия през 2020 г. Преминал е редица курсове и специализации в областта на лапароскопската хирургия.
Член на: Български лекарски съюз (БЛС), Българско хирургично дружество (БХД), EUROPEAN ASSOCIATION FOR ENDOSCOPIC SURGERY (EAES), EUROPEAN HERNIA SOCIETY (EHS).
Специални интереси в областта на миниинвазивната хирургия, със значителен опит в: лапароскопско лечение на хернии на коремната стена – ингвинални, пъпни, постоперативни, лапароскопска холецистектомия, лапароскопска апендектомия, лапароскопско лечение при диафрагмални хернии, лапароскопска хирургия при доброкачествени и злокачествени заболявания на дебелото черво и ректума.
Д-р Печев, превръща ли се колоректалният карцином в социално значимо заболяване и наблюдавате ли подмладяване на възрастовата граница при пациенти с такава диагноза?
Колоректалният карцином е едно от значимите онкологични заболявания в България и заема водещо място сред причините за онкологична заболеваемост и смъртност. Той е вторият по честота рак у нас след белодробния карцином при мъжете и след рака на гърдата при жените.В България и в Световен мащаб се наблюдава подмладяване на възрастта на пациентите, при които се установява, като се увеличава честотата на диагностициране при хора под 50 години.
Какви са причините и рисковите фактори, които отключват това заболяване и има ли полова закономерност?
Колоректалният карцином е мултифакторно заболяване, при което основните рискови фактори са нездравословното хранене (диети богати на червено и преработено месо, диети с ниско съдържание на фибри и нисък общ прием на плодове и зеленчуци), затлъстяване, заседнал начин на живот, тютюнопушене и алкохол. Значение имат също генетичната предразположеност, фамилната анамнеза, както и предшестващи заболявания на дебелото черво като аденоматозни полипи и хронични възпалителни чревни заболявания. По отношение на половата закономерност честотата на колоректалния карцином заболяването е относително еднаква при мъжете и жените, като леко превалира тази при мъжете.
До каква степен това заболяване има наследственост?
Генетичните фактори имат най-голяма корелация с колоректалния карцином. Приблизително 5–10% от случаитесе дължат на ясно изразени наследствени синдроми. Най-честите сред тях са Синдром на Линч и фамилната аденоматозна полипоза, при които рискът от развитие на заболяването е значително по-висок и често се проявява в по-млада възраст. Освен това около 20–30% от пациентитеимат фамилна обремененост, което означава, че наличието на близък роднина с това заболяване повишава риска и налага по-ранен и по-активен скрининг.
Какви са симптомите при пациентите с такъв карцином?
Колоректалният карцином в ранните стадии често протича без специфични оплаквания, което прави заболяването трудно за ранно откриване. Най-честите симптоми включват кръв в изпражненията, промяна в ритъма на дефекация и чревна непроходимост, коремна болка, подуване и усещане за непълно изхождане, анемия, обща отпадналост, необяснима загуба на тегло и намален апетит.
Какви са препоръчителните профилактични изследвания, на какъв период от време и как се диагностицира заболяването?
Профилактиката се основава на редовен скрининг, който позволява ранно му диагностициране и лечение. Златен стандарт в диагностиката остава колоноскопията, като според различните асоциации скрининга трябва да започне на 45 до 50 – годишна възраст, а при лица, които имат роднина от първа линия (майка или баща), при които заболяването е диагностицирано преди 60-годишна възраст, скрининга трябва да започне на около 40-годишна възраст или 10 години преди най – младия засегнат роднина. При отказ на пациентите за извършване на колоноскопия се препоръчва тест за окултни кръвоизливи веднъж годишно, като след положителен тест трябва да бъде извършена колоноскопия.
Какъв е пътят на пациента след като бъде дигностициран?
След като бъде диагностициран и хистологично верифициран, пациентът трябва да бъде насочен за консултация с хирург, тъй като оперативното лечение при колоректалния карцином е единствения лечебен метод.
Какви са новите подходи в лечението на колоректален карцином?
Съвременното лечение на колоректалния карцином се развива динамично и е насочено към персонализирана и мултидисциплинарна терапия. От хирургична гледна точка все повече се налагат лапароскопския и робот-асистирания хирургичен подход поради по – малката травма за пациента и по – бързото възстановяване, но тяхното приложение не винаги е възможно, поради което конвенционалния подход все още остава актуален особено при напреднали заболявания и такива с налични усложнения, като чревна непроходимост и / или перфорация. Бързоразвиващ се е и сегментът на следоперативната таргетна и имунотерапия, както и неадювантната химио- и лъчетерапия, прилагани преди оперативното лечение.
През последната година се говори много за навлизането на изкуствения интелект в медицината, до каква степен може да се разчита на това според вас и след колко време?
Изкуственият интелект вече навлиза активно в медицината и показва много добри резултати, особено в образната диагностика, ендоскопията и хистологичния анализ, където подпомага откриването на ранни изменения. Ролята на изкуствения интелект в хирургията нараства бързо, като се интегрира в роботизираните системи, както и приложението му при прогнозиране на риска от усложнения, рецидив и индивидуализиране на лечението.Въпреки това, към момента той служи като мощен помощник на лекарите, а не като самостоятелен заместител.
