Автор: Росен Топкаров
Д-р Ел Масри, страната е в предизборна кампания, за пореден път на поредни предсрочни избори. Правителството не прие държавния бюджет преди да подаде оставка и не се знае кога ще има такъв. Как се отразява това на здравните заведения и бизнеса?
През последните години страната влезе в един нездравословен цикъл от избори и управление от служебни кабинети. Това видимо вреди много във всяко едно отношение. Няма стабилност, няма стратегия, не се правят реформи. В такава ситуация липсата на приет държавен бюджет се отразява неблагоприятно не само в сектор здравеопазване, но и на общините, на местната власт, на бизнеса и хората. Специално в сектор здравеопазване в момента сме изправени пред сериозен проблем. Вдигането на бюджета в здравната каса само по себе си се оказа, че не е достатъчно. Няма да коментирам как се разпределят и харчат тези средства в момента, само ще ви споделя, че ние днес трябва да разполагаме с бюджет, при направено ценообразуване през 2024 година.
Защо тези средства днес не са достатъчни?
С влизането на еврото през тази година за никой не е тайна, че инфлацията се вдигна. Международната криза в момента, заради войната в Иран, вдигането на горивата, галопиращите цени на тока и консумативите, които ползваме в нашата работа ускоряват инфлационните процеси. Освен това се покачи и минималната работна заплата, разбира се, заедно с нея и осигуровките, които плащаме всеки месец. Получи се огромен дефицит и здравните заведения няма от къде да покрият разликата. Сумите от здравната каса не са достатъчни за разходите, които имаме в момента. Надявам се, това да не доведе до трайна дестабилизация в сектора.
Какви мерки трябва да предприемат народните представители, които ще бъдат част от новия парламент?
Нашите политици на първо място трябва да помислят за тези проблеми, които пряко касаят хората. В тази предизборна кампания те ни занимават с това кой с кого не иска да си говори, кой кого не харесва, с кои няма да работи. Заливат ни с компромати, с общи приказки и обещания. Никой не говори за глобалната политика, за НАТО, за кризата в Европа, за мястото на България в ЕС.
Те налагат разделение и се стремят към еднолично управление, но видимо избирателите, към този момент, не гласуват абсолютната власт ни никой от тях. Трябва веднъж завинаги да стане ясно, че Народното събрание не е на Радев, на Пеевски или на Борисов. Във всяка една партия има качествени хора, експерти, на които народът разчита. За да се развива България не може да слагаме забранителни линии по отношение кой с кого ще работи. Дори и по-малките партии представляват определен брой български граждани и заслужават внимание. Моето лично мнение е, че народните представители трябва да намерят сили за конструктивен разговор, от който зависи бъдещето на България.
Каква е вероятността да се стигне до такъв разговор?
Наблюдавайки как вървят нещата, вероятно в края на годината пак ще трябва да ходим на избори. Може би е време да се смени модела или системата, не може до безкрайност да страдат хората и бизнеса от грешките в системата. Само на обвинения и празни обещания не може да се гради държава. Всички играчи на политическата сцена не са от вчера там и носят отговорност за ситуацията в страната.
Днес и новите хора на президента ги виждаме, някои от тях сме ги виждали вече в ГЕРБ, в СДС, в Гергьовден, във ВМРО или при други политически субекти. Във всички партии има качествени хора, проблем е, че персонализираме развитието на държавата до един спасител, на който се разчита да оправи България. От 90-та година се говори само за корупция и кражби, когато има контрол и съдебна система корупцията се свежда до минимум. Когато институциите си вършат работата, нещата ще влязат в релси.
Защо през последните години политиците налагат разбирането и втълпяват на избирателите, че ако управляващата партия в държавата е различна от тази на местно ниво това е пагубно за общината?
Защото вредните навици на политиците се превърнаха в традиция. През последните 25 години България намаля с милион и половина души. Хората са концентрирани в големите градове. Ако ти спечелиш местната власт в една голяма община или в няколко такива в страната, вече имаш възможност да спечелиш и парламентарните избори. От първите години на демокрацията до сега, който идва на власт първо сменя администрацията и държи това да са политически ангажирани с него хора, не е задължително да са професионалисти. Администрацията в страната се превърна в сила, достатъчна да вкара една или друга партия в парламента. Когато управляваш тези хора, управляваш страната. Царя не успя да развие своя проект, защото не успя да спечели местната власт. Местната власт е силен инструмент в парламентарните избори. Какво направи първо служебният кабинет сега – смени областните управители. Когато един областен управител си върши работата защо трябва да бъде сменен.За мен това е грешен подход.
Защо въпреки всичко това, което се случва в Бургас като проекти, инвестиции, първата детска болници в страната, спортни зали и инфраструктура, хиляди хора излязоха на протест през декември в града? Те показаха, че не са щастливи и не са удовлетворени, че живеят тук, какво липсва?
Хората протестират, защото никой не ги пита от какво имат нужда и какво искат. 51 общински съветници в Бургас си гласуват без да питат хората, защото не се интересуват от тях. Те са политически фигури. Много малко са общинските съветници от гражданска квота. Тези хора може и да не са съгласни с някои докладни, но ги подкрепят като политическо решение.
Истината е, че Бургас търпи огромни последствия от демографския срив, а той се получи, защото младите хора, тези в трудоспособна възраст не намират реализация в града и адекватно заплащане за труда си. Има го в цялата страна, но тук се усеща осезаемо липсата на хора.
Относно новата педиатрична болница в Бургас, според мен държавата трябва да помогне, за да функционира тя пълноценно. Общината няма, по мое наблюдение, необходимия ресурс за това. Болницата трябва да е ангажимент на Министерство на здравеопазването. Общината не трябва да товари общинския бюджет с разходите за издръжката и.
Работата на общината е да осигури инфраструктура за бизнеса и за хората, а не да прави бизнес. Да създаде условия за бизнес, за търговия. Къде са товарните кораби, търговски и пасажерски на пристанището, къде са производствата, къде са фабриките? Индустрията и производствата могат да вдигнат качеството на живот на хората.
Сега имаме огромна спортна зала, която стои празна и не се използва. Същевременно се налага да се ремонтира зала Младост, която е на по-малко от километър от новата зала и тя да се ползва за спортни мероприятия, защото е функционална, съобразена с необходимостта на града. Явно понякога огромните инвестиции, например в спортна инфраструктура не носят добавена стойност. При всички условия, които създава община Бургас за спортната общност и стотиците клубове, които получават субсидии от нашите данъци, нека анализираме какви са им успехите. На кое място сме в страната в плувните спортове като имаме най-много басейни от всеки областен град в държавата. От друга страна хората питат защо Бургас остана без футболен стадион?
Трябва да се даде гласност на бизнеса, на различни общественици и експерти за това къде и в какво да се инвестират данъците и таксите, събирани от бургазлии. Сега предстои поредното необмислено застрояване на 12 дка точно в центъра на Бургас. Предложените проекти са посредствени и няма да донесат добавена стойност за развитието на града като туристически център, като европейска столица на културата. На това място трябва да се предостави възможност на архитект от световно ниво, да направи проект, който да превърне Бургас в емблема на цялата страна, а защо не и на Балканите. Още преди години, аз, като общински съветник съм се борил този терен да остане собственост на община Бургас и хората в града с мисълта там да бъде направено, нещо вечно, непреходно за поколенията. Днес ни предлагат посредственост. В този смисъл, мисля, че е по-добре този Общински съвет да не взема крайно решение за терена на Тройката, а да си даде време и внимателно да обмисли предложените проекти. Следващите общински съветници също могат да продължат започнатото.
