Заради бюрократична тромавост, жители на Бургас, които от години живеят тук са част от потърпевшите
„От познати знам, че ако платиш 10 хиляди лева рушвет, получаваш българска лична карта”- твърди Махмуд Албайруми Али Туркие, който повече от 28 години живее в Бургас
Анаит Меликян е една от десетките постоянно пребиваващи в България без лична карта и без гражданство. Тя живее и работи в Бургас, а тук преди 25 години я довежда любовта. Омъжва се, създава семейство, отглежда и своята дъщеря. Преди години решава, че е крайно време да стане български гражданин. „Аз живея в Бургас, харесвам България, останах в тази страна. И смятах, че е дошъл моментът да получа българско гражданство. Ако знаех, че пътят, който преминавам е пътят на ада, нямаше никога да започна да го вървя”- споделя за „Фактор” Анаит Меликян.
На 12 ноември, 2015 година, тя подава целия пакет от необходими документи, получава входящ номер и започва да чака одобрение.Но вместо това получава отказ, с аргумента, че за да стане български гражданин, трябва да се откаже от арменското си гражданство. „Много дълго го обмислях това, но все пак си дадох ясна сметка, че аз живея в България. И тук е моят живот.”, споделя Меликян.
От 5 януари 2019 година, Анаит вече не е гражданка на Армения и анулират паспорта й. Получава лична карта, която удостоверява нейното постоянно пребиваване в България, но там пише - Без гражданство. С документа, който притежава Анаит, тя не може да пътува извън пределите на страната, няма как да рефинансира кредита си. Пред вид това, че често е в командировки, не може да се регистрира в наши хотели. И най-голямата й болка е, че не може да отиде на гости при дъщеря си, която е студентка в Англия.
Личната карта, която Анаит има и която не е документ за самоличност с гражданство, според българските закони, е с валидност две години. А през пролетта на 2020 година, тя изтича. Тя е един вид подпаспорт и върви с документа за самоличност, но за да я подновят, тя трябва да покаже паспорт, какъвто няма.
„В омагьосан кръг съм. Ако не излезе гражданството, не могат да ми я преиздадат. Обаждала се в в Министерството на правосъдието и в Президентството. Никой с нищо не съдейства. Всеки ден следя в сайта на Президентството, но указът с моето име и българското ми гражданство го няма”. Нито съм арменка , нито съм българка. Никаква не съм”. – казва Анаит. И ако тя чака вече 18 месеца своя бълагарски документ за самоличност, то Махмуд Албайруми Али Туркие повече от 10 години е с разрешение за пребиваване и 10 години чака да получи българско гражданство.
Махмуд Албайруми Али Туркие е роден в Кувейт, но е палестински бежанец. По- скоро баба му и дядо му през 1948 напускат родината си, отиват в Сирия, а майка му и баща му бягат в Кувейт. Така по документи Махмуд се води палестински бежанец. Когато е на 13 години, родителите му решават да избягат от войната в Залива и идват в България. И така вече повече от четвърт век, Махмуд живее в Бургас, тук получава средното си образование, тук създава своето семейство.
„Ожених се през 2005, след пет години пребиваване в България, реших, че е редно да получа гражданство. Приготвих пълния набор от документи, които са много, а и струват много пари. Освен тях обаче, трябваше да се ява на изпит по български език. Проблемът е, че ако не го вземеш, след три месеца пак се явяваш и пак подготвяш документите. Аз не успях да го взема, а момчетата, с които се явявахме, не знаеха български език, минаха от пърия път. Самите те ми казаха: „Когато си платиш, нещата се получават”, разказва Махмуд. Той започнал да се интересува и от свои познати разбрал, че за да получиш българска лична карта, трябва да платиш 10 хиляди лева.
„Всичко ми харесва в България, но има много голяма корупция. Мои познати ми казаха, че има адвокатски фирми, които работят със системата. Който плати рушвета, той получава гражданство. Много бежанци, които са живели 5 години в България, са си платили и сега имат гражданство. Аз от 28 години съм тук и нямам гражданство. Нямам пари и не искам да давам. Дал съм на тази държава всичко - данъци, имах фирма, плащам осигуровки. Но така няма да дам пари, за да стана български гражданин”, казва още Махмуд. Той си задава и въпроса как през годините няколко чужденци успяха да станат българи и да играят за националния отбор по футбол, след много по-кратко пребиваване в страната, а хора като него нямат тази възможност.
Документът, който той притежава е разрешение за пребиваване, а на него пише: „Без гражданство”.
„Все едно съм от друга планета. А за да си подновя разрешителното за пребиваване, отново трябва да си набавя документите и отново да платя държавните такси в размер на 700 лева. Ще го направя, защото нямам избор. Но защо аз, който избрах Бълария, не мога да получа гражданство вече толкова години. Знам да чета и пиша на български език, знам българската история, знам забележителностите тук. Но явно това не е достатъчно. Явно корупцията е навсякъде. Дори и там, в тази институция, която дава българско гражданство.”, казва с обида Махмуд.
Махмуд Албайруми Али Туркие е провеждал редица срещи с родни политици, писал е писма, съдействие до сега от никъде не е получил. Той е категоричен, че ако до една година не се случат нещата, ще замине за Швеция. „Но аз не искам моята дъщеря да живее моят живот. Да бъде без корен. За това искам тук, в Бургас и в България.”
За да може чужденец да получи българско гражданство, трябва да е живял на територията на страната поне 5 години, необходимият пакет от документи е посочен на сайта на Министерството на правосъдието. Молбата за придобиване на българско гражданство, заедно с всичи приложения, се подават лично в Министерство на правосъдието или в българските дипломатически или консулски представителства.
Комисията по българско гражданство пък е постоянно действащ помощен орган със съвещателни функции към Вицепрезидента на Република България, на когото държавният глава е възложил правомощието по даване и възстановяване на българско гражданство.
Фактор
