На 25 септември Народното събрание окончателно прие промените в Кодекса на труда, с които се променя механизмът за определяне на минималната работна заплата.
Промените бяха подкрепени от управляващото мнозинство на „Прогресивна България“. Опозицията в цялост беше против и реагира остро срещу новия механизъм. От опозицията бяха отправени критики както към самата формула, така и към начина, по който тя е представена в законопроекта.
Досега правилото беше ясно: минималната работна заплата за следващата година се определя като 50% от средната брутна работна заплата за определен 12-месечен период.Това гарантира, че минималната работна заплата ще се „движи“ в синхрон със средните възнаграждения в страната и цели да не допусне голяма разлика в доходите и стандарта на живот на българите. Също така гарантира предвидимост и прозрачност за гражданите и бизнеса, защото този механизъм дава възможност за по-лесно и ясно изчисление на размера на минималната работна заплата.
Управляващите от „Прогресивна България“премахат тозиавтоматичен механизъм и го заменят с нов, при койтоминималната заплата ще се определя въз основа на четири критерия – покупателна способност и издръжка на живот, общо равнище и разпределение на заплатите, темп на растеж на възнагражденията и дългосрочни нива на производителността на труда– или една сложна система с множество показатели.
Какво означава това конкретно за 2027 г.?
Според обсъжданите параметри при новия механизъм минималната работна заплата ще бъде в диапазона 620,20 – 672,82 евро.
Ако обаче старият механизъм беше запазен, изчислението би дало около 693 евро.
Това означава, че дори при горната граница на новия диапазон минималната заплата би била с около 20 евро месечно по-ниска от размера, който би се получил по старото правило, или около 240 евро на година. Представители на опозицията посочиха именно тази разлика по време на дебатите.
И тук е същината на промяната:
При едни и същи икономически данни новият механизъм може да доведе до по-ниска минимална работна заплата в сравнение с тази, която автоматично би се получила по досегашното правило, като дори представител на управляващото мнозинство призна в парламентарния дебат, че при първата година от прилагането новата методология води до по-нисък резултат.
Така въпросът вече не е просто как се изчислява минималната работна заплата, а дали новата формула гарантира същия ръст на най-ниските възнаграждения, който би бил гарантиран от старото правило.И отговорът е категорично „НЕ“.
Управляващите застъпват тезата, че новият механизъм е по-справедлив и е основан на обективни критерии. Въпросът за справедливостта обаче има много измерения и със сигурност няма категоричен отговор. Защото дали той би бил справедлив за всички, които работят на минимална работна заплата или които получават социални плащания, които се определят именно от размера на минималната работна заплата?! Разбира се, че не! И да – немалка част от работещите на минимална работна заплата са в сивата икономика и реално те получават по-високи заплати. НО по-голямата част от тези над половин милион българи, които полагат труда си на минимална работна заплата, действително получават минимална работна заплата и това са техните доходи!
От всичко личи, че държавата иска да спести пари от най-бедните и обрича тях и техните семейства да продължават да бъдат бедни.
Ето и размерът на минималната работна заплата през последните десет години /числата са в лева, за да може по-лесно да бъде направено сравнение за отделните години/:
2017г. – 460 лв.
2018г. – 510 лв.
2019г. – 560 лв.
2020г. – 610 лв.
2021г. – 650 лв.
2022г. – 710 лв.
2023г. – 780 лв.
2024г. – 933 лв.
2025г. – 1077 лв.
2026г. – 1213 лв.
Най-големият ръст увеличение в процент спрямо предходната година е през 2024г. и процентното увеличение е почти 20 % /двадесет/. Размерът е определен с постановление на Министерски съвет от октомври 2023г. от правителството на акад. Николай Денков.
