Всяка тревожност идва със своите основания. Тя не се появява нелогично и нелепо, а има своите конкретни причини. В даден момент от живота на човек нещо му се случва, той тълкува това събитие по определен начин и ако този начин разклаща чувството му за стабилност, започва да се чувства уязвим.
При здравната тревожност тази нестабилност и уязвимост се проектира върху собственото здраве. Често тя е съпътствана от паник атаки или генерализирана тревожност. Нужно е уточнението, че няма човек, който в определени моменти от живота си да не се е притеснявал за здравето си, основателно или не. Разликата между тревожността в норма и здравната е в интензитета на мислите и тяхната продължителност и как това влияе на живота на личността.
Здравната тревожност се проявява чрез свръхзагриженост за здравето (физическото или психическото)и включва специфичен начин на мислене (селективно, катастрофално, свръхгенерализирано и др.) и поведения - от постоянно следене за наличието на някакво заболяване и фокус върху телесните усещания, които се интерпретират по катастрофален начин („сърцебиене = сърцето ми е болно; „главоболие = имам тумор“, „изпотих се = ще настина, ще си докарам пневмония“ и т.н.) до безразборно четене на медицинска литература, чести посещения при различни медицински специалисти или категоричното им избягване и други. Хората, страдащи от здравна тревожност са лесно внушаеми, търсят успокоение в околните, което трае кратко, затова и често са недоверчиви към дадено мнение и търсят ново.
Какво се случва на мисловно ниво
Хората със здравна тревожност имат селективно внимание (свръхфокусиране върху конкретен орган, симптом или телесна реакция ). Възприемат себе си като изключително уязвими и крехки в здравен аспект.
Тази себепредстава поставя под съмнение собствените им способности за справяне, а дадена здравна информация (особено при гледане/слушане на новини)или симптом се тълкуват като прекалено опасни, често с бъдещи фатални последствия за тях самите. Мисленето изцяло се фокусира върху телесните усещания и някакво заболяване. Това поражда високи нива на тревожност.
Какво се случва на физическо ниво
А тревожността (не само здравната)винаги се проявява чрез различни реакции в тялото ни - стягане в гърдите, главоболие, сърцебиене, задух, изпотяване, треперене, виене на свят, болки в коремната област и други. Именно тези телесни реакции, породени от тревожните мисли, хората със здравна тревожност интерпретират погрешно и по този начин затвърждават „доказателствата“ в подкрепа на идеята, че имат сериозно заболяване. Този мъчителен кръг се върти постоянно и води до понижаване качеството на живот – отразява се на социалните контакти и личните взаимоотношения.
Какво се случва на поведенческо ниво
Започват да се поддържат определени поведения, които да „осигурят“ безопасност и спокойствие, но те дават само временно облекчение, след което страхът за здравето се връща с пълна сила.
Честото проверяване на пулса, честото мерене на кръвното налягане или на температурата, посещението при различни специалисти с идеята да се открие някакво заболяване, набавяне на внушително количество медицинска информация /чрез книги, интернет, предавания/, прекомерна употреба на хранителни добавки, ограничаване на контакти (без да има реална причина за това -обявена епидемия, след боледуване и т.н), са част от поведенията, с които се обгражда здравно тревожният човек.
Хората със здравна тревожност страдат изключително силно. Те, освен, огъващи се под тежестта на собствените си страхове, се сблъскват с „неразбирането“ на лекарите и понасят упреци от своите близки за безкрайните си оплаквания.
Първата стъпка към преодоляването на здравната тревожност, е човек да поеме отговорност за собствените си преживявания, да осъзнае, че тези преживявания не му помагат да бъде по-здрав, а по-нещастен. Че прекарвайки времето си, страхувайки се за здравето си, така или иначе живее не-здраво, непълноценно. Предвид това, че психологическите фактори имат основна роля при възникването й, следващата стъпка е търсенето на професионална помощ. Един от доказаните начини за справяне със здравната тревожност е когнитивно-поведенческата терапия. Тя оказва пряк ефект върху състоянието чрез определени техники за трансформиране на нереалистичните мисли и предположения.
Елена Топкарова, психолог,
Психологично консултиране „Психолози Кабинет 7“:
