Увеличението на бюджета в НЗОК няма да гарантира достъпност на пациентите до здравни услуги или превенция, няма да осигури сигурност на младите лекари и специализанти
Д-р Ел Масри, за тази година правителството заложи увеличение с 412 млн. евро в бюджета на НЗОК, гарантират ли повечето пари в касата по-добра здравна услуга за хората и по-малки допълнителни плащания при болничната помощ?
През последните години бюджетът на НЗОК бележи най-сериозен ръст. В момента сега това е най-голямата сума, която трябва да осигури по-доброто здравеопазване в страната, но аз не съм сигурен, че това ще се случи. Преди това увеличение от 412 млн. в здравната система се наблюдаваха практики, които едва ли ще се променят. В крайна сметка, здравето на хората няма да е гарантирано с това увеличение, то по-скоро ще осигури допълнителен финансов ресурс на болничните заведения.
В България съществува един парадокс. През 1990 година в страната има 200 болници при население от над 8 млн. души. През 2025 година разполагаме с 340 болници и население от под 6 млн. души. В този период парите в касата постоянно се увеличават. В Бургас през 1990 година при население от 224 000 души работи само УМБАЛ Бургас. Сега имаме 11 болници, допълнително още други медицински центрове, а населението е 184 000 души по последното преброяване. В този смисъл възниква въпросът как така необходимостта от болнични заведения расте при спад на населението и защо парите никога не са достатъчни, когато би трябвало и болните да намаляват. Направи ми впечатление отчетът на здравната каса за миналата година, според който в болница са постъпили и лекувани 3.5 млн. пациенти. Това означава, че в едно семейство всеки втори е имал нужда да бъде хоспитализиран, да му бъдат направени някакви изследвания, манипулации или операция. Звучи шокиращо, но това е справката от здравната каса.
Все пак по-големият бюджет в касата дава възможност на болничните заведения за инвестиции, за по-високо заплащане на медицинския персонал. Не е ли това една стъпка към реформа в здравеопазването?
При постоянно увеличение на средствата в здравната каса ние все още наблюдаваме недоверие в пациентите, допълнително финансиране на здравни услуги от тях, но има и недоволство сред практикуващите медици, сред младите лекари и специализанти. Това означава, че само по себе си увеличението на бюджета не представлява реформа и не носи полза за лекари и пациенти. Реформата в здравеопазването трябва да гарантира достъпност до здравни услуги и да подобри здравето на нацията. Това трябва да е основна държавна политика. При наличие на толкова много болници и пари ние сме свидетели всеки ден на пациенти, които събират средства за лечение и такива, които търсят помощ в чужбина. Системата на здравеопазването не се нуждае от повече средства, а от по-ефективното им разходване. Трябва да се увеличат парите в доболничната помощ, да има сериозен акцент в профилактиката, превенцията и контрола. Да има сериозна оценка за качеството на предлаганата услуга. В България има огромен процент ревизионни операции, липсва достъпно медицинско обслужване в малките населени места, липсва контрол на профилактичните прегледи и т. н.
Защо е толкова важна доболничната помощ и профилактиката?
Когато има увеличение на средствата в доболничната помощ и средства за профилактични прегледи на населението ние имаме възможност да открием здравословни проблеми, които на късен етап са животозастрашаващи, за които се отделят много средства в последствие, а резултатите от това не са задоволителни.
Как е в други европейски държави, имате ли наблюдения?
Мога да ви дам примери и с европейски държави, и с други. Например, държавният бюджет на Ливан е колкото на нашата здравна каса. Но да се върнем в Европа. В Дания, в градове от калибъра на Бургас има до 4 болнични заведения. Повечето от тях са държавни или акционерни дружества. Там има независими комисии, които определят кой пациент може да бъде хоспитализиран при здравословен проблем. Разбира се, изключваме спешните случаи. В България за главоболие може да ви приемат в болница за една седмица примерно и това струва пари на държавата. Но не само това. Заема се болнично легло, от което може да има нужда, отделят се средства за изследвания, които не винаги са необходими. Ако има превенция и профилактика такива пациенти няма да постъпват в болница. Те ще бъдат поети от доболничната помощ при много по-нисък разход на средства. Няма да се харчат огромни средства за медикаменти и т. н.
Какво основно трябва да се направи, за да се случи такава реформа, която ще гарантира достъпност на хората до медицински услуги и ще осигури сигурност на медицинския персонал?
На първо място здравето на хората трябва да стане основна държавна политика. Държавниците ни трябва да са наясно, че здравеопазването е жив организъм, който иска грижа и наблюдение. Да видим кои са добрите практики в Европа и по света и да ги прилагаме поетапно, защото видимо средства в бюджета има, но резултатите не са удовлетворителни.
