“Преди няколко дни предупредих, че опасността от война вече е на прага на България. За съжаление, вместо това предупреждение да бъде чуто, парламентът даде съгласие за разполагането на до осем американски самолета-цистерни и до 250 американски военнослужещи в авиобаза „Безмер“, които ще осигуряват логистична подкрепа за военните операции на Съединените американски щати в Близкия изток. Това решение беше представено като нещо напълно естествено и дори неизбежно, но истината е съвсем различна. Не става въпрос за отбраната на България. Не става въпрос за защита на българската територия. Става въпрос за това страната ни да бъде използвана като тилова база за подпомагане на чужда война, която не е започната срещу нас и в която българският народ няма никакъв интерес да бъде въвличан”, заяви Костадин Костадинов от “Възраждане” в политическа декларация от парламентарната трибуна.
Той добави още, че за оправдание на това решение управляващите се позовават на Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната между България и Съединените американски щати, подписано през 2006 година.
“Това споразумение обаче се тълкува така, както дяволът чете Евангелието - взима се един отделен текст, изважда се от неговия смисъл и започва да служи за оправдание на действия, които нямат абсолютно нищо общо с първоначалната му цел. Самото наименование на договора е пределно ясно - това е споразумение за сътрудничество в областта на отбраната. Не на нападението. Не на агресивните военни кампании. Не на логистичното обезпечаване на операции срещу трети държави. Отбраната означава защита при нападение. Тя не означава участие, пряко или косвено, във военни действия, които се водят далеч от България и които не са предизвикани от заплаха срещу нашата държава.
Нека си зададем един съвсем прост въпрос - кой е нападнал България? Никой. Коя държава е извършила въоръжено нападение срещу нас, така че да бъде необходимо от българска територия да се подпомагат бойни операции в Близкия изток? Отговорът отново е никой. Съединените американски щати нападнати ли са от друга държава? Не, не са - те са в ролята на нападател.
Следователно не говорим за изпълнение на отбранителни функции, а за участие в логистичното осигуряване на нападателни действия. А това са две напълно различни понятия, които управляващите умишлено смесват, за да внушат на обществото, че България няма избор.
Истината е, че отговорът се намира в самото споразумение от 2006 година, на което управляващите толкова удобно се позовават. В неговия член втори ясно е записано, че когато възникне въпрос, който не е уреден в това споразумение, той трябва да се решава според Северноатлантическия договор. А в случая говорим именно за такъв въпрос. Защото договорът от 2006 година е за сътрудничество в областта на отбраната, докато искането на Съединените американски щати е за използване на българска територия като логистична база за военни операции срещу трета държава. Следователно, ако искаме да спазим подписаните от България международни договори, трябва да видим какво казва именно Северноатлантическият договор.
А той започва с нещо, което много удобно се премълчава. Още в своя член първи държавите членки се задължават да решават международните спорове с мирни средства и да се въздържат от употреба на сила по начин, който противоречи на целите на Организацията на обединените нации. Това означава, че НАТО е създаден като отбранителен съюз - за защита, когато някой нападне държава членка, а не за участие в нападателни операции срещу трети държави. Именно затова ние смятаме, че България не трябва да предоставя своя територия за логистична подкрепа на военни действия, които не са свързани с отбраната на нашата страна.
Следователно никой не може да убеждава българското общество, че България е била длъжна да каже „да“. Не, длъжна не е била. България имаше право да откаже. Въпросът никога не е бил дали може, а дали управляващите ще намерят смелостта да защитят българския национален интерес.
Именно тук стигам и до премиера Румен Радев. През последните години той многократно говореше за суверенитет, за независима външна политика и за необходимостта България да защитава собствените си интереси. Но когато дойде моментът тези думи да бъдат защитени с действия, когато върху държавното ръководство беше оказан натиск да даде съгласие България да бъде използвана като логистична база за чужда война, се оказа, че обещаваният гръбнак липсва. Истинският държавник не се познава по красивите речи, а по решенията, които взема тогава, когато са застрашени интересите на собствения му народ. За съжаление, в този случай премиерът не показа онази решителност, която мнозина очакваха от него.”, каза още Костадин Костадинов от парламентарната трибуна.
