При употребата на Оземпик и Мунджаро чести нежелани реакции са гадене, диария, констипация и много други. Тези медикаменти се отпускат само с рецепта и изискват стриктно медицинско наблюдение
От Румяна Тасева
Проф. д-р Юта Берглер-Клайн е специалист по вътрешни болести и кардиология с фокус върху ехокардиография, сърдечна недостатъчност, коронарна болест и кардиоонкология. Работи в Кардиологичното отделение на Медицинския университет на Виена (MedUni Wien/AKH) от 1988 г. и Wiener Privatklinik.
През 2004 г. получава наградата на Австрийското кардиологично дружество за изследване, публикувано в сп. Circulation. Носителка е на международните звания F.E.S.C., F.H.F.A. и F.E.A.C.V.I.
Глюкагоноподобен пептид-1 агонистите (GLP-1) са медикаменти, които първоначално са създадени за лечение на диабет тип 2, но в последствие все по-масово започнаха да се използват за отслабване. Научни изследвания напоследък показват допълнителни ползи и за сърдечното здраве от употребата им, отвъд самата загуба на тегло. Разговаряме с проф. д-р Юта Берглер-Клайн за механизма на действие, ползите за сърцето и рисковете, които пациентите трябва да познават преди да се прихласват към тях.
Проф. Клайн, защо GLP-1 медикаментите за диабет тип 2 се превърнаха в толкова масово средство за отслабване?
Първоначално GLP-1 антагонистите бяха разработени за лечение при диабет тип 2, но днес се използват широко и за отслабване, с доказана ефективност срещу рисковите фактори, свързани с наднорменото тегло. Пациентите с увредено здраве заради метаболитен синдром, диабет, различни степени на затлъстяване, след хирургични интервенции или възстановяване, с висок сърдечно-съдов риск, често се оказват в омагьосан кръг – трябва да отслабнат, но не успяват, защото високото тегло ограничава физическия им капацитет и възможността им за движение. Тогава инжекционното лечение може да бъде оптималното решение.
Как действат тези медикаменти в организма?
И двата имитират хормони, които тялото отделя естествено, за да регулира апетита, усещането за ситост и нивата на кръвната захар. Прилагат се чрез подкожна инжекция, в дози, определени от лекар, но има разлики в механизма им на действие. Семаглутид (Оземпик, Вегови) имитира хормона GLP-1, който червата отделят естествено след хранене. Той изпраща сигнали към мозъка, които намаляват апетита и увеличават усещането за ситост, забавят изпразването на стомаха и стимулират производството на инсулин за контрол на кръвната захар. Одобрен е за лечение на диабет тип 2 и за намаляване на риска от сериозни сърдечни инциденти при пациенти с диабет и установено сърдечно заболяване.
Тирзепатид (Мунджаро) действа едновременно по два метаболитни пътя – освен GLP-1, имитира и хормона GIP, което засилва ефекта му върху апетита и кръвната захар. В клинични проучвания пациентите са отслабвали до 21% от телесното си тегло, в зависимост от дозата.
В какво точно се изразява ползата за сърцето?
Проучванията показват, че благоприятните ефекти върху сърцето се проявяват още в хода на лечението, преди да настъпи значима загуба на тегло — знак, че защитният механизъм действа отвъд самото сваляне на килограми. Семаглутидът намалява риска от инфаркт, инсулт и смърт от сърдечно-съдова причина. И двата медикамента са доказали ефективност при специфичен вид сърдечна недостатъчност – сърдечна недостатъчност със запазена фракция на изтласкване (HFpEF), намалявайки риска от хоспитализация или смърт по тази причина с над 40% спрямо плацебо.
Ползата ограничава ли се само до директния ефект върху сърцето?
Не. Освен директния ефект, двете инжекции подобряват и други рискови фактори – понижават артериалното налягане, както чрез загубата на тегло, така и чрез директно въздействие върху кръвоносните съдове, намаляват нивата на „лошия“ холестерол (LDL) и триглицеридите и понижават общото възпаление в организма.
Тези ефекти запазват ли се и след спиране на лечението?
Ефектите се запазват, докато лечението продължава, но ако пациентът не промени начина си на живот по време на терапията, рискът може да се върне след спирането на инжекциите. Лечението трябва да продължи достатъчно дълго, за да могат съветите на лекаря и промените в начина на живот на пациента да станат устойчиви — да се запазят цял живот, дори след прекратяване на инжектирането.
Какви са рисковете и кой не бива да ги приема без лекарско наблюдение?
Медикаментите не са лишени от рискове. Най-честите нежелани реакции са гастроинтестинални – гадене, диария, повръщане, коремна болка, констипация, а по-рядко се наблюдават лошо храносмилане, подуване на корема, оригване, гастрит и рефлукс. Съществуват и ясни противопоказания, които пациентите трябва да обсъждат с лекуващия си лекар. Медикаментите се отпускат единствено с рецепта и изискват стриктно медицинско наблюдение, тъй като съотношението полза-риск зависи от индивидуалната медицинска история на всеки пациент.
Puls.bg
