Последиците от постоянното стоене пред телефон, телевизор или компютър са значително изоставане в развитието на мозъка, проблем с проговарянето, когнитивни дефицити и други много по-сериозни проблеми
Петя Симеонова придобива бакалавърската си степен в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2013 г. по специалност „Неформално образование“ със специализация „Организация на образователни услуги и дейности“. Завършва магистратура в СУ „Св. Климент Охридски“ по „Информационни и комуникационни технологии в образованието“ през 2017 г. През годините преминава през различни обучения и практики, свързани с различни методики за ранното детско развитие, обучение чрез преживяване и други. Към момента е управител на образователен детски център за ранно детско развитие „Къщата на децата“ за деца от 2- до 7- годишна възраст.
Г-жо Симеонова, какви ползи носи за детето изследването и преоткриването на света чрез собствения му опит?
Изследването и преоткриването на света чрез собствения опит на детето, на принципа проба-грешка, понякога носи малки или големи рискове, свързани с наранявания, разболявания или някакъв дискомфорт за детето и за родителите му. Междувременно обаче, ако същите тези родители проявят големи дози любов, търпение, доверие, подкрепа и лична убеденост в успеха на детето, осигурявайки му една добре организирана среда, когато е възможно това, разбира се, нещата се случват по един естествен и хармоничен начин за неговото развитие. Ползите за детето - на преден план са увереност, самостоятелност, собствено преживяване, научаване и трупане на свой личен опит и след това, не и по важност, а като процес в изграждане на една добре формираща се цялостна личност са и същите онези проявени към него любов, търпение, доверие, подкрепа и лична убеденост в собствения си успех. Или както се казва: „Помогни ми, за да си помогна сам“. Тази простичка и едновременно с това толкова естествена, следваща развитието на детето концепция на Мария Монтесори, ни напомня, че истинската подкрепа идва, когато позволим на детето да открие собствения си свят и собствените си сили и възможности само.
Кои са чувствителните периоди в развитието на детето, които да не пропускаме. Колко важно е изграждането на самостоятелност?
Първо нека поясним какви са тези, така наречени „чувствителни периоди“. Според Мария Монтесори първата жена лекар в Италия, антрополог, психолог и педагог, ранното детство е от раждането до около 7-годишна възраст. Това е време от човешкия живот, който съвпада с най-важните етапи в развитието на личността във всеки един възможен аспект. Малките деца учат и се развиват по уникален начин. Те на практика попиват всичко около тях и така се самоизграждат.
Монтесори сравнява детския ум с гъба и нарича този най-ранен период „попиващ ум“, като го разделя на две. Първите три години тя нарича години на неосъзнато учене, а вторите на осъзнато учене. Тези периоди са периодите свързани с реда и подредеността или по-конкретно период свързан с дейности от ежедневието и формирането на самостоятелността: обличане, събличане; обуване, събуване; ходене до тоалетна, миене на ръце и зъби; подреждане на играчките; помагане при отсервиране на масата и т.н.
Следващият период е свързан с движението – груба и фина моторика – лазене, ходене, клякане, бягане, катерене, хвърляне, хващане, ритане; ползване на химикали, моливи, ножица и др. Период, през който детето е чувствително към усвояване на езика – говорене, писане, четене. Период, свързан с умението детето да разпознава петте си сетива - вкус, аромат, мирис, допир и звук. Периодът на личната хигиена. Периодът на заниманията с малки обекти и фини детайли. Тогава координацията на движенията на ръцете и очите става все по-прецизна. Период на интерес към музиката, учтивостта, пространствената ориентация и математиката.
Много е важно да се отбележи, обаче, че тези периоди на силно изразен интерес към определено познание или занимание внезапно и спонтанно идва, и също толкова внезапно си отива. Извън тези периоди съответната чувствителност не е толкова изразена, дори може и да няма такава и тогава научаването и формирането става трудно. Всички периоди са важни за изграждането на едно самостоятелно дете и бъдеща самостоятелна личност.
Екраните и екранната зависимост се оказа много сериозен проблем. Във времето на технологиите всички сме заобиколени от всякакви електронни устройства, приемайки ги за нещо обичайно и естествено. Телевизия, телефони, таблети, компютри. Информацията от екраните ни залива отвсякъде, и така несъзнателно, а понякога и съвсем съзнателно, неусетно, в този неспирен информационен поток, се превръщаме в екранно зависими, в която зависимост, все по-често се случва родители да въвличат и децата си смятайки съвсем наивно, и без да си дават сметка какво всъщност им причиняват. Това се започва в моменти, когато искат да свършат нещо на спокойствие, или имат важен ангажимент, или искат да успокоят детето, когато е нужно да се чака някъде, или да го нахранят, или просто малко време за почивка от напрежението. Какви са последиците, а те са много. Нервност, избухливост, хиперактивност, значително изоставане в развитието на мозъка, психосоматични нарушения, когнитивни дефицити, включително дефицит на внимание, проблем с проговарянето, грешни поведенчески модели. Това са само една малка част от вече научно доказаната вреда от използването на екраните в ранна детска възраст.
Какви стимули са подходящи за прилагане, за да помогнем за разгръщането на потенциала на детето и има ли занимания, с които да се стимулира концентрацията?
Като възрастни знаем, че без устойчивост на вниманието не можем да запаметим информация и не можем да изпълним задачи в настоящето и бъдещето, защото умът ни е ангажиран с нещо друго. При децата когнитивните функции са в процес на развитие и затова за тях е още по-трудно да внимават. В зависимост от възрастта на децата фокусирането на внимание е различно. Това, което можем да направим е да им помогнем, създавайки необходимите условия, подходящи стимули и занимания за добра концентрация.
Едно от най-важните неща, които трябва да подсигурим е подходяща, подкрепяща среда. Както емоционална, така и материална. Нейната организация и отделните ѝ елементи трябва да подтикват по естествен начин детето, и то да се ангажира с дейност, според интереса и влечението му. Много подредено. Всяко нещо да си има място. Без силни и ярки цветове и звуци.
Следващо важно условие е да осигурим на децата свободно движение. Движението е ключ към ученето. То е първият контрол, който те усвояват. Важен стимул са както игри и занимания организирани от възрастен, така и свободните, при които децата избират с какво или на какво да играят.
Изграждането на навици в ранна детска възраст оказва ли влияние на по-нататъшното развитие, дори в периода на пубертета, например?
Като родители и учители е важно да се съсредоточим върху изграждането на здравословни навици за нашите деца от най-ранна възраст. Първите седем години от живота на детето са ключови за неговото развитие и до голяма степен определят поведението му като тийнейджър, а по-късно и като възрастен. Някои от тях са свързани с изграждането на самостоятелност на личните хигиенни навици, ежедневната рутина, организиране на средата на личното и общо пространство. Основни хигиенни навици са: ежедневно миене на ръце, лице и зъби; къпане на коса и тяло, ресане, изрязване и оформяне на ноктите, на ръцете и краката; почистване на носа и ходене на гърне, което трябва да започне рано, около навършването на първата годинка. Изграждането на навици, свързани с организиране на личната и общата среда са обличане, събличане, подреждане, почистване, сгъване, прибиране, сервиране, от сервиране, научаване на приготвяне на храна.
