...С мартенички по света
всякой си ръката кичи.
Кой не чака пролетта?
Кой цветята не обича?
…“ / Мартенички - Веса Паспалеева/
01.03.2013г. Баба Марта е обичай характерен за Балкански полуостров, свързан със земеделски култове към природата. Празникът е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие. Баба Марта е българският фолклорен образ на месец март. Единствена сестра на 11 братя-месеци в народните представи, тя е своенравна старица, която ту се сърди, ту се смее, Затова и времето през март е непостоянно – ту слънчево и топло, ту мразовито и снежно.
Според традицията, на първия ден от март стопанката на дома става рано, измита двора изнася и мята по оградите червени постелки,кърпи, за да развесели вечно сърдитата Баба Марта. После запалва огън, за да го прескачат децата, да ги не хваща болест и да им е весело през цялата година, а след това им връзва на ръцете пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки.
Усуканите бял и червен конец имат строго определен смисъл: червено - кръв, живот; бяло - чистота, щастие.
Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, а след това се окичват на дърво – цъфнало клонче или храст или се поставят под камък.
Здраве, щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена, гласи традицията.
Този свиден народен обичай е и до днес в сърцата ни.
Честита Баба Марта!
exPRts
