България е на финалната права при избора на 7-ия президент на страната. Рекорден брой кандидати, рекордно ниска избирателна активност. И опасност от прекомерна концентрация на власт в една политическа партия!
Основният кандидат Илияна Йотова прогресивно губи подкрепа. Тя е с почти 10% по-ниска в сравнение със социологическите изследвания отпреди по-малко от два месеца. От друга страна основният й конкурент – Андрей Гюров – неизменно увеличава подкрепата си и на първи тур получи почти 32% от гласовете, което далеч надхвърля първоначално даваните му около 20%.
Но какво се случи през този период от по-малко от два месеца, което доведе до това преднината на Йотова-Вълчев пред Гюрев-Кандев почти да се изпари?
Първо – помилване на наркотрафиканти.
Публично оповестена бе информация, касаеща упражняваните от Илияна Йотова правомощия на президента по помилване на осъдени лица. Тази информация касаеше помилване на български гражданин – Огнян Атанасов, по известен като петричкия или балканския Ескобар /аналогия с най-известния в света наркотрафикант Пабло Ескобар/ - който при присъда от 15 години бе излежал едва 5 от тях. Основният аргумент, който Илияна Йотова изтъкна за помилването му, бе влошеното му здравословно състояние и че същият е бил едва ли не на смъртно легло. По-късно стана ясно обаче, че същият е в добро здраве и едва 1-2 месеца след помилването е започнал да извършва отново действия по трафик на наркотици, като същият е задържан и срещу него е образувано досъдебно производство за участие в организирана престъпна група за разпространение именно на наркотични вещества. Друг факт, който разтърси публичното пространство, бе свързан с видеозапис, датиращ само две седмици преди помилването, на който се вижда как помилваното лице участва в ръкопашен бой в болницата към затвора – т.е. видимо същият е далеч от това да е на смъртно легло. От Прогресивна България определиха Огнян Атанасов като „медицинско чудо“.
Нашето общество обаче отлично знае, че подобни чудеса при такива съмнителни обстоятелства не се случват случайно. Нашето общество има също така и органична непоносимост към наркотрафикантите. Разпространението на наркотици в страната е огромен проблем за хората. А чувствителността на всички ни по темата е още по-изострена, тъй като сякаш е публична тайна, че държавата и институциите често поставят често чадър над такива престъпления и техните извършители.
Отговорът на Йотова на поставените въпроси относно това помилване не бяха никак убедителни. Отделно народните представители от Прогресивна България многократно саботираха всички опити, за да се оповести публично информацията, върху която Йотова е стъпила, за да формира убедеността си да уважи молбата за помилване. Накрая самата Йотова окончателно скри тези документи, след като ги изпрати към Прокуратурата. Същата тази Прокуратура на Р. България, която тя самата, представителите на Прогресивна България, а и самият Румен Радев многократно са критикували и критикуват, че не е ефективна и самата тя прикрива тежките корупционни престъпления по високите етажи на властта!! С този ход всички тези документи бяха скрити зад следствената тайна – прийом, който ГЕРБ и ДПС владеят до съвършенство и многократно са използвали през годините.
Йотова на няколко пъти се опита да прехвърли вината върху трети лица, но липсата на документи, върху които да стъпи нейната теза, остави огромно съмнение за това къде е истината. В крайна сметка, ако тезата ти е, че други лица са те подвели защо не представиш официалните документи, които тези лица са изготвили?! Въобще цялостното поведение на Илияна Йотова, Румен Радев и Прогресивна България в този казус будеше и продължава да буди сериозни съмнения за неизказани детайли и за нещо скрито и те не успяха да дадат логично обяснение на българските избиратели как така един наркотрафикант бива освободен, опрощават му се две трети /10 години!/ от присъдата и той няколко месеца по-късно отново започва активно участие в разпространението на наркотици в България!
Бягането от отговорност в случая и покриването на истината със сигурност е подкопало доверието в Илияна Йотова, което се видя в резултатите от първи тур. Още повече, че в хода на кампанията се появи информация за още един помилван от Йотова наркотрафикант – Динко лудия от Сливен. И тук не бе разкрита допълнителна информация и истината беше оставена скрита от Йотова и управляващото мнозинство.
Разпространението на наркотици е един от основните способи за просперитет на мафията в България. Наличието на цели два случая на помилване на сериозни наркотрафиканти при липса на публичност на аргументите защо е взето решението за помилване, провокираха много въпроси, на които не бе даден отговор и логично доведе до отлив на подкрепа за Йотова.
Второ – инициативните комитети и хората зад Илияна Йотова част ли са от номенклатурата на БКП /Българската комунистическа партия, която е забранена със закон у нас/?
Цели 14!!! агенти на бившата Държавна сигурност /основната част от репресивния апарат на комунистическата партия/ са част от инициативния комитет на Йотова. Тези хора не се крият. Не са изказали съжаление за участието си в този репресивен апарат, на една политическа организация и идеология, която е обявена със закон в Р. България за забранена. Това са хора с активно участие в политическия живот на страна в годините на прехода. Преход, който така и не доведе до справедливост и получаване на справедливи наказания за престъпните действия на редица представители на тогавашния политически елит, довел страната до катастрофалните събития от края на 90-те години – хиперинфлацията, обедняването, стопяването на спестяванията на милиони българи, празните магазини, разрушаването на икономиката, разграбването на държавен ресурс и още куп други престъпления, останали без осъдени виновници.
Тези четиринадесет лица са вероятно една много малка част измежду всички други активни участници в процесите от края на 90-години, а и след това, и които са част от инициативния комитет на Йотова или участват активно в подкрепа на нейната кампания. 90-те години на миналия век са едни от най-тъмните в българската история и неслучайно, виждайки призраците на това тежко минало, хората губят доверие в кандидат президентската двойка, която е в активна симбиоза с тях.
Иначе и в двата инициативни комитета личат имена на известни и прославени българи, част от спортния, обществения или културния живот на страната. Там са и множество политически лица, като в лагера на Йотова са преимуществено такива от БСП, някои лица от ГЕРБ /Вежди Рашидов и Емил Радев – настоящ евродепутат от ГЕРБ/ и Красимир Каракачанов от ВМРО /бивш вицепремиер в последното правителство с премиер Бойко Борисов/ - факти, които будят недоумение защо Радев говори толкова за сглобки, след като измежду неговите народни представители има такива от ДПС, след като заместник-министри и съветници на министри в неговото правителство са кадри на ГЕРБ и ДПС, след като за регионални координатори на партията му има отново кадри на ГЕРБ и ДПС, след като знакови лица на ГЕРБ са в инициативния комитет на Йотова, след като за кандидат за вицепрезидент е човек, който е предложен и избран за директор на БТА именно от ГЕРБ?!
От друга страна в лагера на Гюров са предимно политически лица от СДС, което изведе страната от политическата криза в края на 90-те години, както и други политици от по-новото време с проевропейски позиции, голяма част от които бяха и служебни министри в служебното правителство с премиер именно Андрей Гюров.
Трето – посланията на кандидатите.
Андрей Гюров заложи последователно на твърди и категорични позиции за участието ни в ЕС и НАТО. За прозрачност в дейността на президентската институция и за това, че същата трябва да бъде основен коректив на властта.
От своя страна Йотова се обяви за мир, за защита на кирилицата, за реформи в държавата. Все противоречиви послания, които провокираха много въпроси от рода на „кой иска войната да продължи“, „кой заплашва кирилицата“ и „защо не ги направихте тези реформи, след като сте от 30 години в активната политика, девет от които сте вицепрезидент и една президент“? Въпроси, на които Йотова отново не намери убедителни отговори.
Четвърто – заигравка със страховете на хората.
Илияна Йотова допусна може би и друга грешка в хода на предизборната кампания. Тя се заигра със страховете на хората. Но, ако допреди десетина години достъпът до информация бе по-труден, то сега някои митове и насаждани страхове могат много лесно да бъдат развенчавани. Напр. заигравката с това, че едва ли не България ще изпраща войници на фронта и че това зависи от президентската институция. Такива индикации няма – дори напротив. Народното събрание последователно е приело две декларации – през 2022г. и 2025г. – в които категорично се заявява, че основните действия на българското правителство /което и да е то!/ трябва да бъдат насочени към постигане на мир, както и че България няма да участва в активни военни действия и няма да изпраща войници на фронта в Украйна. Тази позиция, която е в прерогатив единствено на Народното събрание, може да бъде изменяна единствено от него, където именно Прогресивна България на Румен Радев има мнозинство – т.е. единствено депутатите на Радев могат да решат България да предприеме други действия.
Пето – цялостното присъствие на всеки един от кандидатите в рамките на кампанията.
Илияна Йотова се ползваше с подкрепата на целия държавен апарат – в т.ч. мнозинството в Парламента, цялото правителство, министър-председателят, имаше лукса на повече медиен комфорт от позицията си на действащ Президент /на множество събития тя бе гост именно в качеството си на такъв, събития, които впоследствие имат и своето медийно отразяване/, имаше и комфорта да бъде логистично обезпечена от страна на НСО /Националната служба за охрана/, които я транспортират и охраняват из цялата страна, както и от МВР, които пък осигуряваха изпълнение на плановете на НСО по охраняване на различни предизборни събития.
Въпреки всичко изложено разликата между Йотова и Гюров се стопи от 25% на едва 2-3% на първия тур! Това е безпощадно показателно за представянето на всеки един от кандидатите в хода на кампанията. Подкрепата на Йотова непрекъснато намалява, докато тази на Гюров се увеличава.
Шесто – отношението на избирателите към политическия опит.
Илияна Йотова е от близо тридесет години в активната политика. Активен член на БСП от средата на 90-те години, след това евродепутат два мандата, излъчена именно от БСП, след това кандидат за вицепрезидент в двойката Румен Радев – Илияна Йотова, излъчена преди десет години отново от БСП, тогава ръководена от Корнелия Нинова. Девет години вицепрезидент и почти една година президент. Масово българинът е критичен към политическата класа – основно защото качеството му на живот се подобрява прекалено бавно или изобщо не се подобрява. Ако си бил цели тридесет години!!! в политиката вероятността да не те харесват е далеч по-голяма от това да будиш респект с политическия си опит. А и това е логично – след тридесет години, какво още можеш да дадеш чрез активната политика, което за тези три десетилетия не си успял? Всеки човек, а това важи двойно повече за политиката, се изчерпва в даден момент.
От друга страна Андрей Гюров има активна преподавателска кариера преди политиката, както и дълга кариера като икономист, работещ в големи банкови институции основно в чужбина /Австрия/. Човек, който влиза в политиката във вече зряла възраст. Гюров е две години част от Продължаваме Промяната и председател на парламентарната им група в две легислатури на Народното събрание. След това е избран за подуправител на БНБ, което неминуемо означава по силата на закона край на активната му политическа дейност. Същата е подновена две години по-късно при поемане на отговорността за заемане на поста служебен министър-председател през февруари 2026г., като този служебен кабинет се ползва с висока степен на обществено доверие – и при встъпването, и при освобождаването на заеманите от него длъжности. Кабинетът изпълни успешно и основното си задължение, а именно да осигури честни избори за парламент през април 2026г. Сумарно Андрей Гюров е по-малко от три години в активната политика – но има опит в парламента, има опит и в изпълнителната власт, без да се е задържал там прекалено дълго.
Седмо – подкрепата за самата Прогресивна България и Румен Радев драстично намалява.
Илияна Йотова, въпреки че е издигната от инициативен комитет, е повече от ясно, че е кандидатура на Прогресивна България. Неслучайно и цялата сила на тази политическа формация е насочена към подкрепа в нейна полза. Колебливото представяне на правителството на Румен Радев – въпреки че е излъчено в цялост от неговата партия и въпреки пълното мнозинство в Народното събрание – доведоха до силно разминаване между предизборни обещания, очакванията на неговите избиратели и реалността. За голяма част от проблемите пред страната правителството на намираше и продължава да не намира решения, а основно се оправдаваше и оправдава с предишните управляващи – поведение, което излъчва слабост и несигурност в собствените възможности. Наблюдават се и немалко персонални гафове на множество членове на министерски съвет – напр. на вицепремиера и най-доверен човек на Радев – Гълъб Донев, който като финансов министър не можеше да каже за какво ще се използват суми от порядъка на 50-60 млн евро и показа сериозно непознаване на предложения именно от него бюджет на страната. Огромните заеми, повишените разходи за издръжка на министерствата, „акцията срещу ракията“, предвижданото увеличение на данъци /въпреки първоначалните заявки, че това няма да се случва/, забиваха тежки удари в доверието на избирателите към Прогресивна България.
Много непремерени изяви имаше и на редица техни членове и в Парламента, в които проличаваше надменно и арогантно отношение от убедителната победа на изборите през април. А това не прави добро впечатление. Показните убийства зачестиха /включително на член от инициативния комитет на Йотова и на бизнесмен, на когото адвокатски услуги е предоставял вътрешният министър Иван Демерджиев/, а ударите по търговски кораби край нашите брегове и „инцидентите“ с военни заводи и други обекти, касаещи националната ни сигурност, допълнително затвърждават усещането за несигурност и за несправяне с предизвикателствата.
Основното, което крепи правителството дотук, са репутацията на самия Румен Радев, както и на атрактивните акции срещу ДПС на Пеевски. Но и там вече се прокрадват сериозни нотки на съмнение доколко са реални или са просто медийни трикове за запазване на доверие, каквито умело провеждаше и Бойко Борисов в зората на политическата си кариера.
В този контекст намаляването на подкрепата към Румен Радев и Прогресивна България неминуемо се отразява и на подкрепата за Йотова.
Осмо – противоречивите послания на самия Румен Радев.
За тези няколко месеца, през които упражнява изпълнителната власт, Радев неведнъж бе хванат в противоречия в негови изказвания. Изявлението, че е елиминирал олигархията от властта, а в следващия момент казва, че други политици му пречат да го стори, започват да будят колебание в искреността на посланията му. Трябва да си припомним и че в предизборната кампания остави българското общество с вярването, че ако стане премиер, ще отмени споразумението с Украйна, защото с него се поемат огромни ангажименти от страна на България. Впоследствие от трибуната на Народното събрание каза точно обратното – че няма да го отменя, защото от него НЕ произтичат ангажименти за страната ни. Подобно разминаване имаше и по отношение на цените, като при въвеждане на мярката „кошница с грижа“ се обещаваше намаляване цените на някои хранителни продукти с около 15%, а няколко месеца по-късно категорично отрече да е давал такива обещания.. В своята предизборна кампания Радев обясняваше как трябват нови лица в политиката. А сега със същата убеденост обяснява как трябва опит..
С оглед на всичко изложено резултатът на балотажа изглежда напълно несигурен. Въпреки огромната победа на Прогресивна България преди шест месеца, подкрепата за политическата формация намалява с много бързи темпове. Със същите темпове намалява и доверието към самия Румен Радев. А това неминуемо се отразява върху Илияна Йотова, чиято кандидатура е проекция именно на Радев и Прогресивна България. Шансовете на двете двойки са напълно реални, но ако тенденцията за намаляване на подкрепата към Йотова продължи, а тази за увеличаване подкрепата към Гюров се запази, то като нищо може да станем свидетели на своеобразна изненада на тези президентски избори, което на практика ще попречи на свръх концентрацията на власт в една-единствена политическа формация, а историята е показала, че подобна свръх концентрация никога не приключва добре.
