Цветелина Пенкова е родена на 19 февруари 1988 г. в София. Завършва магистърска степен по финансова икономика в Университета Оксфорд във Великобритания. Защитава две бакалавърски степени – в Университета Бокони в Милано, Италия и в Централния европейски университет в Будапеща, Унгария, обменна програми в Университета Мак Гил в Монреал, Канада. Професионалният й опит е натрупан като финансов специалист в инвестиционен фонд в Лондон, инвестиционен банкер в Кралската банка на Шотландия и анализатор в Егон Зендер.
Евродепутат от Групата на социалистите и демократите в досегашния състав на Европейския парламент. Тя е трета в листата на коалиция „БСП за България“ за Европейски парламент.
Г-жо Пенкова, кои са основните приоритети, по които работихте досега като член на Европейския парламент и ще работите занапред?
На първо място бих искала да отбележа някои от нещата, които са свършени дотук, защото трябва да се гарантира една последователност за това, което предстои. Трите ключови успеха, които аз отчитам в моята работа през изминалите години, са: В сферата на енергетиката- признаване на ядрената енергетика за стратегическа технология на Европейския съюз, което дава бъдеще на този енергиен източник и ще гарантира ниски и достъпни цени за домакинствата и индустрията както в България, така и в цяла Европа.
Стартирахме процеса на реиндустриализация на Европа, тоест връщане на производства, заводи в България и ЕС. Това ще гарантира нови работни места. Това е единственият начин да гарантираме някакъв икономически растеж и развитие на всеки един регион на България.
Реализирах първото европейско законодателство за стартъпи. Това дава възможност да върнем младите хора в България или да ги задържим тук. Те ще могат да задържат своите проекти и в рамките на своите родни места. Има още много неща, които могат да се довършат.
По отношение на енергетиката трябва да гарантираме най – евтините доставки на енергийни ресурси. Тези, които ги няма в Европа, трябва да се доставят по най – ефективния и най – евтин начин.
Крайно време е да имаме план за въглищните региони, защото това е стратегически сектор за България. Ние трябва да гарантираме бъдеще на работещите и другите заети там, както и на експертите, които имаме. Не е редно единствената местна изкопаема суровина, която произвежда енергия, да бъде унищожавана по такъв начин.
Трябва да се борим и изградим една реална индустрия и икономика в България. Да, рамката от Европа е зададена, но оттук нататък зависи от националната и местните власти да реализират тези проекти.
Необходима ли е промяна в законодателството на България във връзка с новата нормативна уредба за стартъпите в ЕС?
Това е първото европейско законодателство за стартъпи, а такова у нас и почти никъде в ЕС не съществува. Една от причините да бъде създадено е в това, че стартъпите са иновативни и нови предприятия. Те се създават от млади предприемачи. Липсата на нормативна уредба в ЕС досега ограничаваше достъпа им до финансиране. На практика те не съществуваха в правния мир и при търсене на капитал това бе съществен проблем. С новата уредба на практика бе дефинирано понятието стартъп и им бяха създадени много възможности. Досега те бягаха от Европа и се установяваха в САЩ, Великобритания и други държави в Азия. Например, единственият български еднорог – стартъп с финансиране над 1 млрд. долара, е с регистрация във Великобритания. В него работят само българи.