Поредна успешна реваскуларизация на крайник след тромбоза извърши началникът на клиниката по кардиология в университетска болница ‚Дева Мария“ в Бургас- д-р Мариана Контева и нейния екип от инвазивни кардиолози. Месеци по рано болница след болница из цяла България осъждат на ампутация ръката на 55 - годишната Марчела Керанова от шуменското село Дъбравино.
Пет. Толкова са болниците, през които е преминала Марчела, преди да намери решението на своите проблеми в университетска болница „Дева Мария“ в Бургас. Днес Марчела и д-р Мариана Контева са почти семейство, виждат се често и продължават с усилията, които са необходими, за да бъде извървян пътят към пълното излекуване.
Историята започва през миналия декември, когато Марчела забелязва побеляване на ръката си и болки в ставите. Първата спирка е отделение по ревматология в голям град, където не установяват защо пръстите на ръката я болят. Никой не обръща внимание и на малките черни точки по пръста. „Болките бяха страшни. Ден и нощ нямах покой, никакви обезболяващи не ми действаха“ връща се в онези дни г-жа Керанова.
Ден след изписването от отделението по ревматология, състоянието на пациентката се влошава и тя попада в отделението по съдова хирургия в същата болница, вече като спешен пациент. Съдовите хирурзи установяват, че Марчела страда от артериална хипертония и тромбоза на горен крайник и насрочват операция. Въпреки това очакваното подобрение не идва, а болките продължават. На контролния преглед след операцията Марчела чува и присъдата „бъдеща ампутация“- специалистите я подготвят, че когато пръстът посинее, ще се наложи да бъде ампутиран, а ако некрозата продължи, ще ампутират ръката. Шокът от тази информация е голям и Марчела и семейството ѝ решават да търсят друго решение в София. След проучвания и препоръки се отправят към голяма столична болница. Специалистите потвърждават диагнозата, но отказват операция. Това също не е решение и семейството отива в друга софийска болница- където отново е назначена терапия и е получен отказ от операция.
„Цял кашон лекарства станаха, а болките продължават“ с мъка си спомня Марчела. Събирането на информация продължава и семейството се отправя към болница в Плевен, където ѝ е назначена скъпа терапевтична процедура. Отново без резултат- и некрозата, и ужасяващата болка все още са там. „Аз продължих да се ровя в интернет и случайно намерих статия за д-р Мариана Контева, която е спасила от подобен проблем друга жена. Веднага се организирахме и доведох жената в Бургас.“ разказва съпругът Алдин.
„Много мислих дали да поема случая, тъй като зоната е рискова и вероятно именно затова са били отказвани до този момент инвазивните дейности от колегите. Всеки специалист знае докъде са му възможностите и ако процедурата не е успешна, какво ще се случи с пациента. В случая- това, от което семейството се страхува, а именно ампутация и инвалидизация. След сериозен анализ с екипа решихме, че можем да се заемем със случая и да дадем шанс на Марчела. „ разказва д-р Мариана Контева.
В деня след операцията болката отново е нетърпима и Марчела губи всякаква надежда. Ден по-късно, обаче, най-накрая успява да заспи без да седи на стол- болката вече я няма. Малко по малко започва подобрението ѝ. „В Плевен ме разплакаха- бяха категорични, че трябва да отрежем пръста. Днес, две седмици след операцията, вече нямам страх да сваля превръзката, защото от ден на ден некрозиралата тъкан се подобрява.“ щастлива е Марчела.
Powered by Froala Editor
