от Румяна Емануилиду
Бургазлията по призвание след дни щеше да навърши 75 години
Почетният гражданин на Бургас Пейо Пантелееве роден на 3 май 1945 г. Актьор, режисьор, художник, мим, поет, откривател на таланти. Бивш баскетболист. Многобройни и многолики са превъплъщенията му. За себе си той казва, че мрази „лесното“ в професията, приема таланта като даденост, а живота – като безценен подарък.
През 1976 година Пейо Пантелеев създава първото в България студио „Пантомима“, заедно с Милчо Милчев и Вельо Горанов. Над 30 години играе на сцената на кукления театър в Бургас. Режисьор е на самодейни театрални състави.
Пише детски пиеси и стихове за възрастни, които той самият нарича „стихотворни песни“. Дори без мелодия, когато се четат, те звучат като песен – така естествено, както плисъка на вълните от морето. Или като звъна на църковна камбана. Първата му и единствена до 2000 година поетична книга носи странното заглавие „Малка, тъжна, нежна, грешна“. През 2015 година му предложих и 15 години след първата му книга, когато авторът беше вече на 70 години, подготвихме за издаване сборна юбилейна книга със стихове, която озаглавихме „От любов изгарям”.
Книгата е събрала 150 стихотворения и песни, написани през последните 35 години. Някои текстове са нови, а други – вече популярни. „Рождество“, „Звезда“, „Здравей, как си, приятелю“, „Обич“, Старият мост“, „Навяват преспите тъга“, „Шепа пепел”, „Две звезди”, „За теб, любов” и други се изпълняват с успех като песни от Ваня Костова, Тони Димитрова, Фамилия „Тоника“, Боян Михайлов, Галя Ичеренска и други български изпълнители.
„С тези произведения искам да споделя с читателя няколко важни теми от нашия живот, а те са всъщност най-важните за всеки човек: любовта, приятелството, срещите, разделите, надеждите, съмненията, добротата и преди всичко за мен – морето и Бургас... Една малка шепа чувства – шепа пясък от Бургаския бряг. Това съдържа книгата „От любов изгарям”, сподели тогава авторът.
Седемдесетгодишнината на поета Пейо Пантелеев стана повод на една сцена да се съберат композитори, певци, инструменталисти и артисти. Залата на операта се оказа тясна да побере многобройните почитатели на бургаската легенда. В концерта, продължил повече от три часа, прозвучаха всички по-стари и нови песни, които са сътворени по негови текстове. Ваня Костова, Тони Димитрова, Галя Ичеренска, Пени Ставрева, Гого Милтиядов, Росен Сеновски и Иван Ченов, Бончо Гроздев, Емил Владимиров и хор "Родна песен" с диригент Левон Манукян направиха вечерта много бургаска и откровена. Уникалният актьор Руси Чанев влезе в образа на вглъбения и отдаден на словото поет и внесе много настроение. Пейо Пантелеев пое на финала щафетата от него, за да прочете любими свои нови творби.
„Капитане, пълен напред. Не зная дали морето може да побере толкова голям човек, но със сигурност Пейо побира морето в сърцето си”, каза композиторът Стефан Диомов, композирал първите песни по негов текст.
В чекмеджето на автора стояха от близо две десетилетия неиздадени и две детски книжки, които са плод на неговия дългогодишен опит в кукления театър и работата му с децата. Бургаското издателство „Знаци” осъществи и тази мечта на поета-актьор – да види детските си творби сред децата. Книжките „Сякаш” и „Съкровището” са богато илюстрована от художничката Невена Ангелова. Те са всъщност детски пиеси, които децата обичат да драматизират. „Съкровището” е приказка в стихотворна форма за истинските стойности в живота. Книга-метафора за Съкровището, което не е пари и скъпоценни камъни, а е приятелство и чест, доблест и самочувствие, другарство – всичко, без което не може светът. Текстът е награден на Национален конкурс за българска драматургия и може да бъде поставен от всеки театър. Вече е бил на сцената на Държавен куклен театър – Бургас в постановка на Христина Арсенова, а след това привлече и самодейни състави.
През последните пет години Пейо Пантелеев можа да издаде и други книги, да направи още концерти с помощта на общината и приятели и през цялото време чуваше аплаузите. Чува ги и сега. Песните по негови текстове ще продължават да озвучават морския бряг, както плисъка на морските вълни и да остават, както пясъка по него.
.JPG)
В първото ми с него интервю през 1998 година /публикувано в пресата и в сборника с интервюта и очерци „Лица” година след това/ Пейо Пантелеев сподели много съкровени неща за себе си, за срещите си със Стефан Диомов, Ваня Костова, Христо Фотев, за стиховете на Петя Дубарова. А за своите каза: „Приемам стиховете и песните си като самотни птици...”
Той живееше с чувството, че е свободен човек. Не се и стараеше да си обяснява света, той само го обичаше и чувстваше, като чувствата си изразяваше най-често в стих, а в последните години и в картини.
На въпроса ми: „Може ли човек да си обясни света или това е привилегия на поетите?” – Пейо Пантелеев отговори така:
„Мисля, че това е трагедията на човека – че бърза всичко да си обясни, да открие, да срещне нови същества в космоса. Ще ги срещне, не му е дошло времето. И какво от това?!... А аз гледам звездите на небето и си казвам – никога не искам да разбера какво е това – за мен това е нищо повече от един толкова красив факт, различен от калта, която газим. Защо искаме да обясним и очовечим звездите? Защо искаме да обясним Господ, поезията? Веднъж едно дете ми каза: „Няма Господ”. Попитах го обича ли майка си, семейството си, книгата, която държи в ръка, кученцето в къщи. То отговори: „Да”. „Ето, това е Господ”, казах му. Защо трябва да го търсим там, където го няма? Любовта е Господ.”
Любовта е бездомна
Любовта е солена, от солта чак горчива,
ту е морско-зелена, ту е облачно-сива.
Любовта е бездомна – празна гара далечна.
Тя е счупена стомна от ръка безсърдечна.
Тя за прошка не моли, прошка винаги дава,
крие чувствата голи сред гора от забрава.
Изгорена на клада, тя палача прегръща –
безпощадна и млада тя във Бог се превръща.
Любов слаба и грешна,
паднала дори на колене,
моля се пак аз да срещна
някъде вътре във мене.
Едно от последните стихотворения на Пейо Пантелеев
