Д-р Николай Вълчев е съдов хирург в Клиниката по съдова хирургия към „Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда“- София. Има професионален интерес в областта на съвременните методи за диагностиката и оперативното лечение на венозни съдови заболявания. Работи активно в сферата на ендоваскуларното и хибридно лечение при пациенти с артериална съдова патология. Има обучения във водещи клиники в различни европейски държави. Притежава свидетелство за професионална квалификация и правоспособност по „Ултразвукова съдова диагностика“ както и по „Ендоваскуларна съдова хирургия“.
Д-р Вълчев, колко сериозен проблем са т. нар. разширени вени?
Мнението, че разширените вени и капиляри са само естетически проблем, е широко разпространено. А в действителност става дума за съдово заболяване, при това хронично – хронична венозна болест (ХВБ), а в основата ѝ стои прогресивен възпалителен процес. Вените са съдовете, по които кръвта се движи към сърцето. И понеже венозните стени притежават слабо развит гладкомускулен слой, еднопосочното движение на кръвта в тях се осъществява от съкращението на околните мускули, както и от наличието на венозни клапи по хода на вената.
Когато ходим и мускулите ни се съкращават, те подпомагат придвижването на кръвта по вените. Когато обаче стоим прави продължително, кръвта забавя движението си и се задържа в най-ниско разположените части на тялото. С течение на времето повишеното налягане води до отпускане на венозните стени, а венозните клапи, които насочват кръвта към сърцето, не работят правилно. Така венозните клапи се увреждат и част от изпомпаната кръв се връща обратно в долните крайници. В резултат на този процес се развива венозна хипертония и се стига до разширяването на вените.
Какво е съотношението между наследствените фактори за заболяването и рисковете, свързани с начина на живот?
Наследствеността играе роля, но факторите на средата са не по-малко важни и затова разширените вени вече засягат повече хора в активна възраст. Последните скрининг данни от България показват, че все по-голям процент от новодиагностицираните пациенти с ХВБ са хора между 30-50 години, което говори за „подмладяване“ на заболяването. Тенденцията се дължи на масовото обездвижване, наднорменото тегло, продължителното стоене в право или седнало положение. Друг фактор е отлагането на посещение при лекар-специалист, въпреки че първите симптоми и признаци на болестта са налице. И тук е много важно да подчертаем, че при ненавременно и неадекватно лечение идва и рискът от усложнения –венозни язви, дълбоки венозни тромбози и белодробна тромбемболия, които могат да бъдат животозастрашаващи. Затова всяка година с кампанията „Вземи краката си в ръце“ активно информираме широката общественост за сериозността на ХВБ или т.нар. разширени вени, към които не трябва да се подхожда само като към козметичен проблем, а като към хронично заболяване, което трябва да се лекува.
Как прогресира заболяването?
1. Симптоматика
Най-ранните симптоми са тежест, болка, подуване в краката и нарушения, свързани с усещане за тежест и поява на малки паякообразни вени, оток и други промени по кожата. Болката в долните крайници в първите стадии на хроничната венозна болест е много специфична и се дължи на локална възпалителна реакция, която започва още преди вената да е видимо разширена.
2. Диагностика
Най-добрият метод на диагностика е еходоплеровата сонография, която може да покаже състоянието на венозната стена, кръвния ток и дали всичко е нормално. Това означава преглед при лекар-специалист – съдов хирург или ангиолог. Важното е да се установи дали има венозен рефлукс, увеличение на размерите на вените и т.н.
3. Основни стадии
В зависимост от клиничната изява разглеждаме 7 стадия на хроничната венозна болест – от С0 до С6, като варикозните вени са стадий С2. Най-често в кабинета на съдовия специалист пациентите идват при поява на първите видими признаци – т.нар. паякообразни вени, характерни за стадий C1, или при наличие на вече добре оформени разширени вени – стадий С2. Не са изключени и случаи, в които варикозните вени дълго време остават безсимптомни и само външният вид на крайниците води пациента на преглед. С напредване на заболяването се появява оток (стадий С3), а в следващите стадии се наблюдават промени в кожата на крайниците (стадий С4) до оформяне на варикозни рани (стадии С5 и C6), които са най-тежките проявления на хроничната венозна болест.
4. Усложнения
Разширените вени са предпоставка за т.нар. повърхностни и дълбоки венозни тромбози. Това е най-сериозното усложнение, което би могло да доведе до прогресиране на тромбозата, откъсване на тромби, които стигат до сърцето и белия дроб и се получават много тежки, сериозни, а понякога и фатални последствия.
5. Влияние върху общото здравословно състояние
Негативното влияние на хроничната венозна болест е най-отчетливо при нашите пациенти, които са в последните стадии на заболяването, а именно с наличие на активни, трудно заздравяващи венозни рани. Тези пациенти имат нужда от ежедневни превръзки и грижи за раната, както и носене денонощно на ластичен чорап с много висока степен на компресия. Нерядко се налага да се приемат системно антибиотици и да се прилагат скъпоструващи системи за вакуум терапия, които да ускорят оздравителния процес. В няколко проучвания е доказано, че качеството на живот на тези пациенти е сравнимо с това при пациенти с хронична сърдечна недостатъчност.
За съжаление, при бактериално инфектиране на активна венозна язва е възможно да настъпи системен възпалителен процес, който да засегне синтетични материали, поставени в тялото, като сърдечни клапи, катетри за диализа, протезни байпаси и много други, което от своя страна води до дълго антибиотично лечение, а понякога и до много сложни операции за премахване на засегнатите изкуствени тъкани. Именно с такива сложни казуси сме се сблъсквали през годините, затова постоянно апелираме към ранна диагностика и лечение, за да не се стига до това да лекуваме пациенти в последните стадии на венозното заболяване.
Какви мерки за профилактика на заболяването бихте препоръчали?
Като и при другите хронични заболявания и ХВБ изисква да се полагат системни грижи за здравето на вените – активен двигателен режим, хигиенно-диетичен режим и намаляване на теглото. Редовните прегледи при специалист съдов хирург са важна част от профилактиката на ХВБ и начин да избегнем усложненията.
Съдовият хирург д-р Николай Вълчев преглежда в университетска болница „Дева Мария“ в Бургас на 4 юни. Часове се запазват на тел. 056 89 62 62 или онлайн на www.devamaria.comкабинет СЪДОВА ХИРУРГИЯ
