Дългогодишният треньор на шампиони на България твърди, че най-хубавото усещане е да изживееш победата на свой ученик
Даниела Тенева е дългогодишен наставник в СК „Бей Син“ в Бургас. Тя се занимава с ушу вече над 20 години, а от близо 10 е треньор. Самата тя няма спомен колко от нейните възпитаници са станали през годините републикански, европейски и световни шампиони. Твърди, че никога не е следила бройката, но като се има предвид, че бургаския ни клуб представлява основното звено от Националния отбор на България и не веднъж благодарение именно на „Бей Син“ българския химн е звучал в най-големите зали по света, вероятно е нормално да помни всички деца, които са я просълзявали с успехите си.
Ето какво още сподели Даниела Тенева, която както в любимия си спорт, така и в професията си е учител:
- Как стана така, че започна да тренираш ушу?
- Случи се съвсем случайно. Моя приятелка ме насочи към този спорт, познаваше Стефан Колев /бел. р. съосновател на Бей Син, президент на клуба, председател на БФУ и генерален спонсор на отбора на България/. Гледахме една много интересна тренировка с демонстрации, преди да се запишем. Е, след видяното аз просто останах да тренирам и от тогава не съм спирала повече от 20 години.
- Защо? Какво ти дава толкова този спорт, че не си се отказала?
- Много ми дава! Може би, даже част от нещата не ги и усещам, те се приемат толкова естествено. Дава ми сигурност, свобода, много дисциплина. Станах по организирана, особено откакто се занимавам и с треньорската професия
- А как реши да станеш и треньор?
- Съвсем случайно, също. Имахме предложение да завършим националната спортна академия със специалност ушу. А в залата така или иначе по-големите имат ангажимент да обучават по-малките. Помогна ми и професията на учител, която ми е призвание. Обичам да се занимавам с деца и това наклони везните. И така повече от 10 години съм треньор. Опитвам се да им дам това, което на мен ми дава ушу и мисля, че се получава.
- Колко време отнемат тренировките? Не е ли изморително понякога?
- Ушу не просто спорт за мене, това е релаксация, така че времето прекарано в залата за мен е удоволствие. Имам много запалени деца, които тренират с голям интерес, и желание, и остават дълго време в школата. Средно четири дни в седмицата по повече от два часа, преди състезания увеличаваме и дните и часовете.
- Много от децата ти са шампиони. Колко са? Гордееш ли се с тях?
- Чувствам се лично удовлетворена. Това усещане могат да го споделят само треньори. Да чуеш българския химн на международен форум, заради твое дете е много по-силно, отколкото когато ти си качен на стълбичката, заради твой личен успех. Велико е твой състезател да спечели. Това означава, че ти си положил усилия ,които друг е приел, доверил ти се е и заедно сте стигнали до края. Не помня, колко са децата ми, които са ставали републикански, европейски, световни шампиони. Много са, не съм ги броила.
- Отношенията между деца, треньори и родители, напомнят тези в семейство.
- „Бей Син“ е като семейство наистина. Това е общо чувство във всички, когато дойдат те стават част от нашето семейство. Ние не само тренираме заедно, но и излизаме на излети, родителите им също приемат школата като едно семейство. Те самите стават инициатори на много общи инициативи. Всички са приобщени. Не знам как сме го постигнали, сигурно е станало много лесно , защото всички сме съмишленици и сме сред хора, които се разбират взаимно. В момента тренирам 25 деца, а най-малкия беше на четири, навърши пет скоро, а най-големия е на 17 години.
faktorbg.com
