Младият програмист Димитър Тодоров е главен секретар на Българската федерация по ушу. От 20 години се занимава с този спорт, след като повече от 10 години е бил състезател. Въпреки, че се е насочил към професионалната си реализация в сектора на информационните технологии, той не е изоставил ушу и като изкуство и като начин на живот. „Избрах да стана програмист, което малко ме отдалечи от състезателното поле, но всъщност се квалифицирах като съдя. Последните 10 години редовно съдействам, включих се в ръководството на Федерацията и продължавам да подпомагам развитието на нашето изкуство, нашия спорт“, казва Димитър. Защо точно ушу и как този спорт се прилага по света, четете надолу:
- Г-н Тодоров, как започнахте да се занимавате с ушу?
- Стефан Колев - моят треньор и председател на федерацията е в основата. Той ме запали. Близък беше с баща ми и той ни заведе, заедно с брат ми да потренираме малко. Малко, малко... и така вече 20 години.
- Каква е здравословната страна на ушу?
- В азиатските страни ушу е изключително популярен спорт, както като оздравителна гимнастика, така и като социална интеракция между хората. Там просто се събират и вместо да си приказват клюки по цял ден, всъщност си практикуват заедно. Имах удоволствието да бъда в Пекин за известно време, във връзка с един сертификационен курс за съдия. До тогава си мислех, че кадрите които съм виждал до преди това, са един вид нагласени, за да се популяризира ушу, но всъщност не е така. Хората използват парковете за да се събират и да тренират заедно и тази гледка ме съпътстваше по време на целия ми престой там. Аз съм обиколил почти целия свят, с изключение на Америка. Наблюденията ми са, че хората реално се наслаждават на това да се събират и да тренират заедно ушу. Може да е в групи до двама, трима, но все се намира да видиш някого, който практикува. Хубавото на ушу, е че в него има много богато, голямо разнообразие. С ушу наричаме събирателно всички бойни изкуства на китайската традиция. Това че е достъпно, че има такива стилове, които не изискват силна физическа подготовка, че може да се практикува без допълнителна апаратура, или специална зала, го прави удобен за всички възрасти и хора. А с практикуването, хората опознават себе си и това е един много приятен разговор с теб самия. Дава ти възможност да се обикнеш, чрез самоопознаването.
- Какъв е отзвука от Световното за младежи, което се проведе в Бургас?
- Това беше едно прекрасно събитие! Много труд положихме за да се осъществи, а след приключването му получихме обратна връзка, положителни отзиви от всеки един отбор, следователно и държава – участничка. Над 50 държави участваха. Те адмирираха добрата организация, обстановка и условия. А трябва да се има предвид, че за голяма част от тези участници това първенство беше първият им досег до Европа, да не говорим за България.
- Тази година какво предстои?
- Предстои Европейско първенство по ушу. Има няколко международни състезания, на които също сме хвърлили око. Едното е в Иран, а другото е в Турция, където също ще има международен форум. Опитваме се всяка година, освен състезанията, които са в България, да извеждаме нашите състезатели и в чужбина. Хемда свикнат нашите състезатели с големи надпревари, хем за да си сверим часовника.
- Имат ли условия българските състезатели да се надпреварват със световните сили?
- Всяка страна годишно влага средства в спорта. Да, страни като Русия и не само инвестират сериозни средства в националите си по ушу. Но истината, че най-много средства се хвърлят при олимпийски представените спортове. След Токио, където не успяхме да се класираме сред кандидатите за олимпийското семейство, опитите на Световната федерация продължават. В тази връзка, от базата която съществува в България ние използваме спортни зали и салони на училища. По специфичното за нашия спорт в двете направления – демонстративна част и двубои, за тях най-подходящи са килими и платформа. Но за тях се иска повече място, а и са скъпи за придобиване и ползване. Нашият спорт не е достатъчно популярен, за да има сериозна помощ от държавата, но не е зле и това което получаваме. А и има ръст на състезателите през последните десет години, практикуващите са много повече.
- В Бургаската морска градина ще видим ли скоро хора, които да играят ушу?
- Ами има и сега. Много ми е приятно като видя хора, които не познавам да си тренират. От далеч мога да видя какво точно правят и дори да не се познаваме, ми става много мило. Има няколко които се събират и днес.
faktorbg.com
