Тревожното е, че по-често е засегната по-младата популация и тази в трудоспособна възраст, докато смъртността от черепно-мозъчни травми е по-висока при по-възрастната част от населението
Проф. д-р Марин Маринов е началник на Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Ив. Рилски“. Бивш декан на Медицинския факултет на МУ - София. Бивш председател е на Българското дружество по неврохирургия. Има множество специализации и отличия. Научната му продукция обхваща 364 труда по неврохирургия и гранични проблеми.
Проф. Маринов, пациенти с какви проблеми могат да направят консултация при вас, в приемните ви дни в ДКЦ „Ел Масри“?
Макар и поливалентен специалист-неврохирург, моите области на специален интерес и субспециализация са: микроневрохирургия при първични и вторични туморни заболявания на главния и гръбначния мозък, съдовомозъчни болести, транссфеноидална хирургия при аденоми на хипофизата и другия селарни и параселарни тумори, ендоскопски асистирана микрохирургия, детска неврохирургия, хирургия при дегенеративни спинални заболявания като дискови хернии и дегенеративно стеснен гръбначно-мозъчен канал, компютърно навигирана и роботизирана неврохирургия и др.
Остават ли черепно-мозъчните травми най-честите причини за инвалидизация и смъртност?
Черепно-мозъчните травми продължават да бъдат една от честите съвременни причини за инвалидизация и смъртност, наред с гръбначномозъчните увреждания. С уточнението, че говорим за цивилните травматични мозъчни увреждания, а не за военновременните. Въпреки че епидемиологичните проучвания за честотата на тези травми са затруднени от редица фактори, на които тук няма да се спирам, данните, базирани на броя на хоспитализирани пациенти с черепно-мозъчни травми варират в широки граници от 100 до 600 болнични приема годишно на 100000 души население в световен мащаб. По-тревожното е, че по-често е засегната по-младата популация и тази в трудоспособна възраст, докато смъртността от черепно-мозъчни травми е по-висока при по-възрастната част от населението.
Бих искал да спомена, че много малка част от общия брой случаи с черепно-мозъчни травми изискват неврохирургично третиране в острия или отложения период от травмата – около 5%, главно в случаите с травматични вътречерепни кръвоизливи и открити/проникващи черепномозъчни наранявания. До голяма степен за изхода са определящи адекватните интензивни и неврореанимационни грижи, както и продължителните рехабилитационни грижи в специализирани центрове.
Налагате ли във вашата практика интердисциплинарен подход, когато трябва да се правят сложни операции при тежки наранявания или при пациенти с други диагнози и усложнения? С екип от какви специалисти работите?
Интердисциплинарният подход е отдавна залегнал принцип в съвременната медицина. В нашата неврохирургична практика в днешни дни бих споменал тясната колаборация с интервенционални неврорентгенолози при ендоваскуларното лечение на мозъчносъдови заболявания, съвместният мултидисциплинарен подоход при невроонкологичните заболявания – следоперативно третиране на първични и вторичн тумори на главния и гръбначния мозък) със специалисти онколози и радиотерапевти. Заслужава особено да се посочи нашата дългогодишната тясна колаборация с ендокринолози от водещи университетски клиники при комплексното лечение на хипофизни тумори, като в Клиниката по неврохирургия на УБ „СВ. Ив. Рилски“ София създадохме специализирани операционни зали с най-съвременни технологии и национален референтен център по хипоталамо-хипофизарна патология. Това доведе до успешна защита на моята голяма докторска дисертация в областта на хирургията на хипофизарните аденоми, както и до развитие на центъра като водещ в национален мащаб при използване на модерен ендоскопски инструментариум и невронавигация в хирургията на туморни образования на предната черепномозъчна основа.
Кой момент е от изключително значение в неврохирургията, за да има оперативната намеса положителен резултат?
Няколко са условията за благоприятен изход от неврохирургичното лечение. Ще започна с отговор на първия въпрос – показана ли е, т.е. има ли индикации при конкретния пациент да се препоръча неврохирургична интервенция. Това е решаващ момент, защото ако се извърши непоказана или дори противопоказана (контраиндицирана) оперативна намеса, пациентът се въвлича в порочния кръг на неуспешни оперативни интервенции и реоперации и в крайна сметка се обрича на необратимо физическо и ментално инвалидизиране. Дългогодишният ми професионален опит ме сблъсква често с този проблем, който не е въпрос само на професионализъм от страна на лекуващия неврохирург, но има и морално измерение, защото опира до лекарската етика и нездрави финансови интереси. В този ред на мисли си струва да се замислим и за нивото на нашата масова здравна култура. Винаги препоръчвам на пациентите, които консултирам при колебание да вземат второ и дори трето мнение относно заболяването си и необходимостта от операция, както и относно вида на самата оперативна интервенция и очаквания ефект от нея.
Ако пациентът е показан за оперативно лечение – спешно, неотложно или в планов порядък, то от решаващо значение за ефективно оперативно лечение е разбира се и професионалната експертиза на неврохирурга, неговата подготвеност и опит.
И не на последно място, решаващо е използването на съвременни оперативни технологии и хирургически методи. По отношение на последното е важно непрекъснатото обучение и усъвършенстване на хирурга за да е в крак със съвременната бърза динамика на навлизане в практиката на новостите.
Не бива да се пропуска и особената важност на адекватни неврореанимационни следоперативни грижи, както и на продължителната неврорехабилитация.
Работите ли с деца с диагноза хидроцефалия, съдови заболявания, краниостенози или с малформации?
Ранните години от моята неврохирургична кариера са свързани с многогодишна работа в първото детско неврохирургично отделение в България към Клиниката по неврохирургия на МА София. Кандидатската ми дисертация е посветена на проблеми от детската неврохирургия, така че притежавам опита и възможности за консултативна и лечебна дейност в пълния спектър на тази патология.
Прилагате ли метода на „будна краниотомия“ при мозъчни операции?
Това е невроанестезиологична, а не неврохирургична методика, която се прилага от нашите анестезиолози. Показана е най-често при операции върху глиални тумори във функционално важни мозъчни зони (сетивни, двигателни, говорни и др.) за допълнително протекция и предпазване от нанасяне на ятрогенно хирургично увреждане в хода на резекцията на тумора. В ключовите етапи от хирургичните манипулации върху тумора пациентът се извежда от пълна анестезия и по предварително определена схема се подканва да изпълни действия, гарантиращи интегритета на невралните центрове и пътища в зоната на оперативните манипулации.
През какви етапи на мониторинг трябва да премине един пациент, за да бъде диагностициран с глиален тумор?
Най-често диагностиката започва в системата на първична медицинска помощ, след което състоянието се проконтролира от невролог и при достатъчно обективни клинични данни за обемен мозъчен процес пациентът се насочва за образна диагностика. В случаите със съмнение за мозъчен тумор най-адекватното изследване е ядреномагнитния резонанс с венозно контрастно усилване на образа. Така, след изключване на нехирургична мозъчна патология следваща крачка е консултация с неврохирург, който да съпостави данните от неврообразното изследване с клиничните прояви при конкретния случай. Така че се изисква споделена неврологична експертиза и координация между невролози, неврорентгенолози и накрая неврохирург.
Много често сме свикнали да търсим второ мнение на специалисти от чужбина или болници извън България, при наличие на сериозни диагнози. Според вас, къде се намира страната ни на световната карта на неврохирургията?
Като лекар, специализирал дълги години в клиники в Германия, САЩ, и Япония и носител на Хумболдтова стипендия смея да твърдя, че опитът да се позиционира България на световната карта на неврохирургията е доста амбициозен. Бих казал ние трябва да се опитваме да се сравняваме с други нации от Европейски континент и Източна Европа. В този случай считам нивото на българските университетски неврохирургични клиники и работещите там академични кадри за напълно конкурентноспособни.
По отношение на търсенето на второ мнение имам категоричното разбиране, че всеки пациент има правото и трябва да търси предварителна информация за нивото на хирург,а към който се обръща за помощ, както и да съпоставя и търси второ и трето мнение от повече специалисти и да вземе своето решение на основата на достатъчна информираност. Убеден съм, че това трябва да е част от съвременната здравна култура на всеки един от нас.
Може да запазите предварително своя час за преглед и консултация при проф. д-р Марин Маринов на тел. 056 84 47 37 или на регистратура в ДКЦ „Ел Масри“ – Бургас, адрес: к-с „Лазур“, бл. 158
