- Г-н Байчев, каква е позицията на БСП и на парламентарната група – за или против сте специализирания съд и специализираната прокуратура?
- Ние сме против тяхното съществуване, особено във вида, в който са сега. Когато тези органи бяха образувани, в обществото се създаде едно очакване, че те ще респектират организираната престъпност и ще действат възпрепятстващо, превантивно спрямо организираните престъпни групи. Впоследствие, обаче, се оказа, както беше казал един класик: „Започнаха да раздават едни порции през специализираното правосъдие“. Започна оказване на икономически натиск, преразпределение на пазара. Стигна се дори до политически натиск върху неудобни опоненти. От тази гледна точка ние сме категорично против. Имаме и едно предложение, което ще направим през първите сто дни. Ще вкараме законопроект, в който идеята ни за специализирано правосъдие ще се изразява в следното. Трябва да има специализирани отделения към апелативните съдилища, към апелативните райони. По този начин ще се разгради сегашното специализирано правосъдие. Да не се прекъсват делата и най - важното, тези съдии и прокурори, които до момента са се специализирали и имат своето място в системата, да продължат да работят. На извършителите на престъпления трябва да се налагат съответните наказания, а на тези, на които несправедливо са повдигнати обвинения, да бъдат оправдани. Но това не трябва да става както е сега, т.е. с натиск. Друго, което ми прави впечатление, са многото споразумения, които се сключват в т.нар. спецсъд. В крайна сметка, ако всичко е толкова безусловно и съответните престъпници се признават за виновни, а и доказателствата са безусловни, защо е необходимо да има специализиран съд?
- Какъв е Вашият коментар за правомощията на главния прокурор ?
- Странно е как една личност може да изпълни или изпразни от съдържание дадена длъжност. Г – н Гешев се „справи“ успешно с това и създаде един невъобразим шум в системата. Бих казал, че досега, при друг главен прокурор, не е имало такова напрежение в правосъдието и останалите министерства. Другото странно нещо, което ми направи впечатление е как така, г - н Гешев „не разбра“, че има толкова много правомощия. Докато се оправдаваше, че ги няма, съвсем успешно се възползваше от правата си. Давам пример. Той можеше да подбутне кариерното развитие, на който и да е прокурор, като го назначи временно на определена длъжност в съответната прокуратура, естествено, без конкурс. А на всички ни е ясно, как в България всички временно остава за постоянно. Системата на прокуратурата е една йерархична, пирамидална структура, на чиито връх стои главният прокурор. Той има възможност да въздейства на абсолютно всеки редови прокурор в съответната районна прокуратура. Както споделих вече, може да го подпомогне да израстне кариерно, но може да го стопира, дори да го накаже, като го изпрати в неудобна за него прокуратура. Точно тези права използваше безотказно г - н главният прокурор и нямаше кой да му държи сметка, включително и ВСС. Никой не контролираше и никой не искаше нищо от г - н Гешев. Но времената се промениха. Хората излязоха на улицата и открито заявиха, че не искат това да продължава. Това бе чуто от Европа и от Европейската комисия, в чиито доклад за 2020 г. се казва, че ние имаме проблеми в правосъдието, мониторинга, в контрола над главния прокурор.
- Каква според Вас е ефективността на съдебната система?
- Ще се опитам първо да дам някакво определение за ефективност. Това е съотношението между поставена цел и постигнат резултат. От една страна ние си поставяме високи цели, а в същото време постигаме ниски резултати. А в крайна сметка, уви, никой не отговаря защо така се получава. Като характеристика за ефективността на съдебния процес на първо място бих дал бързината. Защото ако един процес, дали и в гражданско право, или наказателен, се проточи прекалено дълго и ищецът или пострадалият почине, за тях отпада този интерес. От друга страна, постановените присъди или решения да бъдат справедливи. Умишлено поставям думата справедливи. Нека те отговарят на обществените очаквания. В тази насока бих направил и едно по – смело предложение. Защо не се помисли и в посока при рецидив за част от някои престъпления да отпадне възможността за сключване на споразумения. Защото какво да очакваме от човек, извършил пет или седем деяния, лежал десет пъти в затвора? Нима като получи по - малкото наказание ще се поправи и превъзпита? Трябва ясно да си дадем сметка кога можем да използваме този инструмент. Другото, което подхвърлям като тема за размисъл и добре да се направи по отношение на прокуратурата и отказите да се образуват производства. Да се помисли в кои части може да има, а и трябва да има съдебен контрол върху тия откази. Не е добре. Създава се впечатлението за една незаинтересованост, за една елитарност на съдебната система от живота на обществото само и благодарение на това, че тази система – съдии и прокурори, се движат строго и само по закона. Необходимо е да вкараме и малко човечност в отношенията между хората и съдебната система.
- Какво бихте споделил по темата състав и структура на Висшия съдебен съвет?
- Интересна тема. На последното гласуване ВСС получи една звучна плесница от колегите съдии, които отказаха да дадат своя вот за избирането на двама човека. И първия и втория път не беше събран необходимия кворум. Останалите колеги бяха призовани да напуснат, което означава, че ВСС е загубил своята легитимност в очите на съдийското съсловие в България. А защо се получава така? Бих искал да споделя една интересна статистика. България е на четвърто място по брой съдии на глава от населението - по 31 на 100 хиляди и по 73-ма съдебни служители на 100 хиляди души / в това отношение сме седми /. Така ние сме на едно от челните места, а в същото време по ефективност на правосъдието сме между 124-то – 125-то място, някъде между страната Утопия остров Тамбукто. Защо така се получава и защо имат такава оценка, тук вече ВСС дължи отговор на българското общество, тъй като това са кадровиците в съдебната система. От тях зависи как тя функционира, дали издава такива актове, които са правно издържани и приемани от обществото. Докато в обществото има натрупано недоверие към съда, няма как да твърдим, че сме правова държава. Защото, дори законите да се изпълняват буквално - точка в точка, алинея по алинея, няма ли го усещането в хората, че те са свободни, защитени, а правата им са неприкосновени, всичко това рефлектира и ние няма как да вървим напред. Ако здравеопазване, образование и т.н., са функции на икономиката, то икономиката е функция на правосъдието. Няма ли правосъдие, няма инвестиции, няма икономика, няма пари в държавата.